Неделя, Наско и уроците на танца

Един искрен и емоционален разговор с д-р Неделя Щонова и Атанас Месечков, победителите в Dancing Stars

Люба Вангелова 04 June 2024

Снимка: btv, цецо мирчев и лилия йотова

Освен да ни зашеметяват с неочаквани акробатични поддръжки в танцовия формат Dancing Stars, излъчван по bTV, д-р Неделя Щонова и Атанас Месечков влязоха в сърцата ни с много жестове и ситуации между тях. Неделя и Наско ни накараха да плачем, да се страхуваме, да съчувстваме и да очакваме с интерес каква ще е следващата бариера, която ще прескочат в съвместния си път като танцова двойка. Зарядът помежду им направи възможно тяхната аура да докосне всеки зрител.

Но моя интерес провокира нещо друго – как е възможно двама силни човека, изявени личности и професионалисти да демонстрират такава толерантност, свито его, търпение и човечност? Поканих ги за разговор, който веднага прескочи бариерите и пое в неформална посока. Стана дума за силата на характерите, за семействата, за преодоляването на трудностите, за каляването и за какво са си благодарни един на друг. Д-р Щонова обобщи прекрасно всичко: „Творческият живот е за смели хора!“.

Неделя, каква беше първата ти мисъл, когато дойде поканата за Dancing Stars, и каква беше съответно реакцията на семейството и на близките ти?

Душата ми поиска да влезе във формата веднага. Но разумът започна да ме спира, като нашепваше: „Има риск, какво ще кажат зрителите, академичната общественост, лекарите, ти сега ще разбиваш стереотипи…“ Заради стигмата „обществено мнение“ три пъти отказвах. После реших – сърцето ми го иска, готова съм да платя цената. И сега съм щастлива. Майка ми се дивеше: „Кому е нужно да бъдеш сравнявана с другите?“. Лили (ред. бел. – дъщерята на д-р Щонова), брат ми и Валентин, моят съпруг, ме подкрепиха безрезервно.

Знам, че латино танците изискват жената да следва мъжа, да приеме той да бъде водещ, да му се довери. Трудно ли ти беше?

Да. На моменти да. Всеки от нас двамата е силен характер, твърд, дори понякога безкомпромисен. И неведнъж хвърчаха искри, имаше сълзи, разстрелващи думи, ставаше взривоопасно. Но превес вземаше някаква могъща позитивна сила, която преобразяваше огъня не в опустошаващ, а в позитивен, променящ нещата към добро и красиво.


Ние влагахме душата си в онова, което създаваме – душа, по-голяма и по-силна от егото ни. Да се научим да преодоляваме разочарованията си по красив начин е също част от работата на твореца. Творческият живот е за смели хора!

Наско, ти си участник в Dancing Stars още от първото издание на формата през 2008 г. Какво се промени оттогава?

За мен този формат е олицетворение на добрия вкус и възпитание в телевизионния ефир. Невероятната ми съпруга Кремена и децата ме направиха много по-заземен човек. От перспективата на годините разбрах, че истинската борба е свързана с това сам да градиш кулите на собствения си храм. Аудиторията е променена, защото от последното ми участие са изминали десет години, но най-важното е, че споменът за моето изкуство е останал и до днес. Разбира се, след появата на децата ми съм се научил на търпение и безрезервно себераздаване, което се вижда и в отношението ми към танцовата ми партньорка (д-р Щонова) във формата. Когато стъпиш на родителската сцена, вече гледаш по много различен начин на живота си, а това те прави много по-търпелив, разбиращ и обичащ.

А отрази ли се ангажираността ти в Dancing Stars на семейството ти?

За мен по-свещено нещо от семейството няма. За щастие, съм късметлия и моята половинка ме подкрепи в решението ми да взема участие в този изискващ формат. Безкрайно благодарен съм, че въпреки липсата ми у дома, в този период ние се справяхме и знаем, че работим за една семейна цел.

Неделя, ти си лекар, но все пак това не прави по-леки травмите и контузиите, които са част от интензивните тренировки. Какво от това остана невидимо за зрителите?

Високата цена, която всеки един от нас плати. Преумората, сълзите, травми, контузии, безсънните нощи, крайно силните емоции. Много неща останаха в сянка, много сълзи не бяха видени, а други бяха преглътнати. Аз имах кръвоизлив в двуглавия бедрен мускул, съмнение за руптура на капсулата на бъбрека, посещение в гръдна хирургия поради съмнение за счупено ребро, отоци, синини, травми. Но гледам на тях като на скъпоценности. Обичам си ги. Това са моите инвестиции в труда и жажда за развитие. Скъпоценни инвестиции, защото спасяват от обезценяване.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР