Наско, в един момент имаше прорезни рани по главата, да не говорим за травмата на крака, която постави под риск по-нататъшното ти участие във формата. Как преодоля всичко това?

Много е трудно да се себенадмогнеш, когато си поставен под изпитанието на една сериозна травма. Благодарен съм на съдбата, че ми даде допълнителни сили и воля да преодолея себе си. Поуките са, че, когато паднеш, трябва да се изправиш и да намериш своя път, за да продължиш напред. Благодаря и на д-р Кристиян Комитов за всички положени грижи, за да остана на танцовата сцена.

Неделя, ти сякаш се чувстваш комфортно най-вече когато преодоляваш себе си. Има ли нещо в характера, което танците развиха или оголиха и ти показаха, че трябва да оставиш в миналото?

Ново в характера – да! Засилиха убеждението ми да внимавам изключително много как и с какъв тон разговарям в моменти, когато в ситуацията има жега. Голямо удовлетворение е, когато осъзнаеш, че с всичко, което правиш, се превръщаш в светъл пример за някой друг. Този формат ме научи и да не се страхувам от провала. Проблем е не провалът, а ниските цели, отчаянието, отказът да продължаваш напред. Важно е да искаш да бъдеш влюбен безрезервно в пътя, в самия процес, във всяка малка стъпчица. Какво казва светът, е аргумент от втори, трети, пети порядък.

Танците ме научиха да си мисля: „Остави нещата да отминават, не се вкопавай в тях, не се фиксирай, не пази травматичните спомени в душата си“. Животът е танц, животът е река – движи се, променя се, проправя си път, намира нови брегове… И това е прекрасно!

Винаги ли си била с такава желязна дисциплина?

Да. Имам нужда от дисциплина. Без нея хаосът се превръща в норма и няма как да останеш в наистина здравите житейски посоки. Имам гривна, на която пише: „Вярвай, поти се, вдъхновявай“. Нищо велико не е постигнато без дисциплина и ентусиазъм!