Катедралата в Неапол „Успение Богородично“, която отваря врати за първи път през 1272 година, беше мястото, където белгийският артист Ян Фабър и неговата любима Йоанна де Вос размениха брачните си клетви в една слънчева есенна утрин.

Признат за един от най-противоречивите съвременни артисти, Ян представи лично първата си самостоятелна изложба в софийския Музей за съвременно изкуство през 2019 година в присъствието на асистентката си Йоанна. Куратор с международни проекти, сред които и такива на звезди като Марина Абрамович и родената в България Михаела Дановска, известна като Ода Жон, Йоанна беше организирала перфектно всеки детайл в експозицията на Фабър, предизвикателно наречена „Не може да се избяга от изкуството“.

Оказва се, че освен от изкуството, човек не може да избяга и от любовта. На 64-годишна възраст белгийският артист, който се разхожда по острието на бръснача с многобройните си проекти в различни краища на света, разпозна своята половинка. Малко преди първородният им син Джанго да стане на две години, Йоанна и Фабър избраха Неапол – град със специално място в сърцето на Ян, за да направят най-важната инсталация в живота си – сватбената си церемония, или „Короната на любовта“. Артистичната двойка бе избрала този ден и за кръщаването на своя син Джанго.

Английският свещеник Антоний Тиу води церемонията, която разплака от вълнение доста от поканените на романтичното събитие.

„Да празнуваш короната на любовта винаги е възвишено чувство“, коментира щастливият художник, който издаде, че сам е скицирал сватбения си костюм и булчинската рокля на своята избраница, в чийто дизайн е вплетено дискретно името на сина им Джанго. Сияещата от щастие Йоанна де Вос беше отведена до олтара от своя баща – Гуидо под звуците на сватбения марш на Вагнер. По традиция, след брачните клетви и надяването на златните халки, дойде ред на първата брачна целувка, съпроводена с овациите на семействата и приятелите, сред които и колекционери на изкуството на Фабър от цял свят, следящи кариерата му от десетилетия.  

След това, водени сякаш от божествения ритъм на живота, младоженците и гостите се отправиха към второто действие на необикновената церемония – кръщаването на малкия Джанго в параклиса на свети Дженаро, покровителя на Неапол. Малкият син на Ян и Йоанна носи името на раннохристиянския епископ и мъченик Дженаро, а за името Джанго вдъхновението е дошло от любимия музикант на белгийския артист – Джанго Райнхард. Кръстница на Джанго Дженаро, който ще отпразнува втория си рожден ден на 31 декем-
ври, е Миет Мартенс, дългогодишен драматург на театралната компания на Фабър – Troubleyn.

„Идвам в Неапол от 1985 г. и още първия път бях дълбоко впечатлен от начина на живот тук. Пълно е с изкуство, а разходката из стария център е пътешествие в историята. Ето защо с Йоанна взехме решението да се вречем във вечна вярност и да кръстим сина си в Неапол“, разказва Ян.

След церемонията артистичното семейство се придвижи до Palazzo Reale с бял Rolls Royce Princess от 50-те години. Досущ като в приказките, последва изискана вечеря за 220 гости, пристигнали в града специално за сватбата – художници, актьори, куратори и директори на музеи. В менюто бяха включени любими ястия на Ян, сред които традиционната pasta al pomodoro – спагети с домати по неаполитански. Изкуството на любовта се допълни от  изкуството на храната, а след това и от чистото изкуство – когато няколко изпълнители от компанията на Ян изпълниха танцовата част от осемчасовата постановка „Връх Митикас (На върха на планината Олимп)“.

Младоженците бяха предложили на гостите, вместо да носят подаръци, да подкрепят финансово Сдружението с нестопанска цел „Приятели на Неапол“, което се грижи за културното наследство на града.

Изкуството на Ян Фабър, което празнува всички изпитания на човешкото същество, защото вярва, че те са стъпки от духовното му израстване, отдавна присъства в културния живот на Неапол. Сега освен на сватбата, градът се зарадва и на неговата изложба с впечатляващи коралови мозайки, скулптури и рисунки с библейски мотиви, експонирана в студиото „Трисорио“, с което артистът си сътрудничи вече 25 години. Той я посвети на три важни жени в живота си – съпругата си Йоанна, приятелката си Лаура Трисорио и благочестивата Еузебия, която според легендата събрала кръвта на Дженаро след мъченическата му смърт през IV век. Кръвта на светеца се съхранява в малки стъкленици, с които кардиналът на Неапол предвещава какво ще се случи – ритуал, който се изпълнява от XVII век.

Религията и любовта намират утеха една в друга в творчеството на Фабър, който избра Неапол за дом на тяхното хармонично единение. Няколко дни след сватбената церемония той дари на трите най-важни неаполитански църкви своите произведения от червени корали, от каквито в квартала „Торе дел Греко“ в Неапол от стари времена се изработват бижута. В параклиса „Св. Дженаро“ е изложена мозайката „Към Еузебия“, в църквата Santa Maria delle Anime del Purgatorio ad Arco може да се види скулптурата „Число 85 с ангелски крила“, а в цър-
квата Pio Monte della Misericordia – четири завладяващи творби с християнско послание: „Свободата на състраданието“, „Възкресението на живота“, „Чистотата на милосърдието“ и „Освобождаването на страстта“.