Дора Маар - трагичната муза на Пикасо

Любовница на Пикасо по времето, когато великият художник рисува "Герника". Дели седем години от живота си с него. Продължава да го обича до деня на смъртта си през 1997 г. Фотографка и художничка, тя е една от музите на сюрреализма

eva.bg 31 December 2020

Дора Маар е лицето от известната картина на Пикасо "Плачещата жена", рисувана през 1937 г. по времето на една бурна връзка, в която безпаметни любовни нощи следват невъздържаните скандали. До окончателната раздяла през 1943 г. Дора е спътница на Пикасо в най-тежките дни по времето на Испанската гражданска война и немската окупация и през най-драматичния и плодотворен период от живота му.

Истинското й име е Теодора Маркович и е родена в Париж на 22 ноември 1907 г. Тя е единствена дъщеря на хърватски архитект, който напуска млад родината си и се установява в Париж. Майка й е французойка, примерна католичка. Семейството живее в Буенос Айрес между 3-тата и 19-тата година на момичето. Там Теодора научава испански, което прави връзката й с Пикасо пълноценна. Завръщайки се във Франция, се записва в училището за декоративно изкуство и във фотографското училище. Продължава образованието си в секция "живопис" на академията "Жулиан" (по това време френската художествена академия не приема жени).

Живопис или фотография? Младото момиче, което вече е съкратило името си на Дора Маар, залага на фотографията. Приятели по това време са й Картие-Бресон, Ман Рей, Рожи Андре. Става любовница на Пол Елюар, който я въвежда в групата на сюрреалистите. В началото на 30-те години тя споделя ателието си с Жорж Брасай, с което слага началото на едно дълго приятелство. В този изключително богат на артистични събития период Дора показва истинска страст във всичко, с което се заема. По това време тя е търсен моден фотограф. Прави също силни репортажи за контраста между бедността и богатството в Лондон, където пребивава през 1934 г. Тя е с изразени леви убеждения и възходът на фашизма я разтърсва. В центъра е на забележителната група на сюрреалистите: Жак Превер, Андре Малро, Жан Реноар и Антонен Арто.

По време на снимките на филма на Реноар "Престъплението на г-н Ланж" през 1935 г., Пол Елюар представя Дора Маар на Пикасо. Той е на 54 г., с износен костюм и с огнени очи. Разделен със съпругата си Олга, той току-що е станал баща на Майа от Мари-Терез Валтер. Кратка среща, без особени последици, тъй като минава година, преди мрачното лице на Дора с огромни сини очи и екстравагантното й облекло да приковат вниманието на художника при срещата им в ресторанта Deux Magots. Дора приковава очи в неговите и забива в дървената маса остър нож между пръстите му, облечени във велурени ръкавици. Бликва капка кръв, Пикасо е сразен.

В продължение на седем години художникът рисува това лице, чието движение го очарова. Много свидетели разказват, че връзката им е била много повече плътска, отколкото интелектуална. Дора обаче никога не отива да живее при него. По нейно внушение художникът се премества през 1937 г. близо до ателието й. Установява се на брега на Сена, на улица "Гран Огюстен", в малко помещение, което е било място за репетиции на трупата на Жан-Луи Баро.

От това митично място излиза огромното платно "Герника", представено в испанския павилион на Международната изложба в Париж през 1937 г. Дора запечатва на фотографска лента всеки етап от рисуването на картината. Въздействието на художника върху артистичните кръгове на Париж е огромно. Сътрудничеството му с Дора набира скорост. Съчетанието на двата таланта - художнически и фотографски, създава уникални по рода си творби. Но и караниците им са невероятни. Времената са тежки, Париж е под немска окупация, липсва всичко. Оскъдицата принуждава художника да работи с всичко, което му попадне под ръка: дърво, хартия, цигарени кутии. Дора събира старателно тези творчески фрагменти. Тя също се насочва към рисуването, подкрепена от Пикасо, но връзката им агонизира. Лекари потвърждават, че Дора не може да има деца. На сцената се появява Франсоаз Жило, с 20 години по-млада.

Между 1946 и 1947 година Дора потъва в дълбока депресия. "Аз не бях метреса на Пикасо, той беше мой господар". Отвеждат я в клиника и й правят няколко електрошока. Д-р Лакан, бъдещият папа на фройдисткото направление във Франция, близък до кръга на сюрреалистите, я изтръгва от бездните на лудостта. Той я настанява на свои разноски в частна клиника и две години я лекува чрез психоанализа. Пикасо се измъква от отговорност, заявявайки, че Дора винаги е била побъркана, както и по-голямата част от сюрреалистите. "Спомнете си шапките, които носеше, когато се срещахме", напомня той. След двегодишно лечение тя се успокоява. Художникът й предоставя малка къща в Менербе, където тя се изолира от света. "След Пикасо човек не може да се отдаде на друг, освен на Бог", заявява Дора.

В началото на 70-те години Дора рисува абстрактни картини, през 80-те се връща към фотографията. На малкото си посетители казва: "Не искам да ми говорят за Пикасо!", но следи специализираните издания, за да се информира за стойността на неговите картини. В края на живота си продава за огромни суми платната му, които й принадлежат, и това е единственият й източник на препитание.

На 89 години, през юли 1997 г. Дора Маар издъхва. Сълзите на "Плачещата жена" пресъхват завинаги.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР