Индия - мярка за изумително
„Пътуванията ни по света ни бяха убедили, че най-добре се усеща една страна за седем дни, в които обираш каймака ù, или за повече от три месеца, за да загребеш дълбоко и да вкусиш целия „букет“. Ала „седемте дни“ за Индия не важат! Там на човек му трябва поне месец, за да се отърси от първоначалния шок и постепенно да прогледне.“
Теодора Николова 09 January 2024
„Пътуванията ни по света ни бяха убедили, че най-добре се усеща една страна за седем дни, в които обираш каймака ù, или за повече от три месеца, за да загребеш дълбоко и да вкусиш целия „букет“. Ала „седемте дни“ за Индия не важат! Там на човек му трябва поне месец, за да се отърси от първоначалния шок и постепенно да прогледне.“
Цитатът е на Румяна Николова и Николай Генов, двойката журналисти, които пътуват заедно във всичките смисли на заедността и пътуването през живота и света. С фотографии и думи те неуморно разказват видяното и преживяното в своите книги по такъв начин, че жаждата да ражда нова жажда, ако перифразираме „Махабхарата“.
Но нека продължим цитата: „И днес казваме на всички, които въодушевено се втурват към всевъзможни екскурзии, предварително очаровани от някой медиен гуру, шарен сериал или приказките за махараджи, че Индия иска да ѝ отдадете много повече от времето си, а и не само от него, за да ви се разкрие. Най-добре е първо да я прочетете в книга“.
Как да не се доверим на тези техни думи в предговора към новата им „Голяма книга за Индия“, след като тяхното време, прекарано там, е над три години, а пропътуваният километраж из страната субконтинент се равнява на три екватора. За да напишат: „Днес знаем, че животът там е като любовта. През цялото време страдаш. Но най-много страдаш, когато всичко свърши!“ Като любовта е и неразгадаем, с безброй лица, стъписващ, плашещ и омайващ. Виждаме го в над 1000 фотографии в новата им книга и историите зад тях.
Докато очакваме с интерес Голямата книга за Испания на двамата пътешественици, която ще допълни поредицата им Големи книги за Италия, Китай и Индия, публикуваме със съкращения откъс от последната.
МАХА КУМБХ МЕЛА - 70 МИЛИОНА В КАПКА БЕЗСМЪРТИЕ
И днес, когато гледаме инфрачервената спътникова снимка на 30-милионното множество край Аллахабад през 2001 г., не вярваме на очите си. Океанът на това умопомрачително религиозно поклонение е „залял“ свещеното място с червения цвят на „топлинната си следа“. В сравнение с броя на хората тук, дори грандиозният хадж, който събира два-три милиона души в мюсюлманската Мека, изглежда миниатюрен.
А някъде там долу сме и ние!
Със сигурност празникът Кумбх Мела е най-голямото от индийските ни приключения. В 42-та дни на празника, започнал през лунния месец магх (януари–февруари), общият брой на поклонниците, измили греховете си в чудодейната вода край двумилионния Аллахабад, надхвърли 70 милиона! Освен най-многолюдното в историята на света, това е и най-дълго просъществувалото през вековете поклонение.
Човешкото стълпотворение е огромно предизвикателство за властите не само на щата Уттар Прадеш, но и за цялото държавно управление. Вижте статистиката за този огромен празник: през всеки 12 секунди автобус докарва поклонници, 1400 специални „маршрутни“ влака, 35 000 куб. м филтрирана питейна вода на ден, 1000 души ангажирани с разпръскване на инсектициди и метене на сцената на мащабното действие. По време на Маха Кумбх през 2001 г. са изконсумирани 2000 т жито, 5000 т брашно, 4000 т ориз и планини от зеленчуци.
Ние имахме изключителния късмет да присъстваме на Кумбх Мела на 24 януари 2001 г., в най-благоприятното за празника време, което се случва веднъж на... 144 години! Астролози изчисляват стриктно кога трябва да бъде поклонението.
Кумбх Мела е спомената още във Ведите. От времето на „Махабхарата“ до днес индийците повтарят ритуала ѝ. Те вярват, че къпането в свещената вода измива греховете и прекъсва веригата от прераждания, която е безконечна, докато човек не се пречисти и не заслужи безсмъртие. Свързват го с един от най-разпространените митове в хиндуизма – за извличането на нектара на безсмъртието от първичното море. Специалистите търсят корените на традицията в древните речни фестивали, при които гърнета със зърно са потапяни в свещените реки и после поставяни върху зърното, определено за сеене. Това всъщност е прастар предарийски ритуал за плодородие, на възраст поне седем-осем хилядолетия. Глиненият съд символизира Богинята Майка и нейната утроба. Като даряващи живот и плодородие, реките за индийците са тиртхи – места за поклонение. А всяка тиртха е своеобразен мост между земята и небето, между смъртните хора и вечните им богове.
Ние имахме изключителния късмет да присъстваме на Кумбх Мела на 24 януари 2001 г., в най-благоприятното за празника време, което се случва веднъж на... 144 години! Астролози изчисляват стриктно кога трябва да бъде поклонението. Щом Слънцето, Луната и планетите се подредят в определен ред, се получава изключителен заряд на атмосферата. Това се случва на всеки 12 години, когато слънцето влезе в знака на Козирога. А веднъж на 144 години този заряд става изключителен и тогава празникът носи името Маха (царска) Кумбх Мела. А най-забележителният ден се нарича Мауни Амавася, Денят на светците или Царската баня. През 2001 г. администрацията на празника отчете рекорд за Книгата на Гинес – на Мауни Амавася 30 милиона души се измиха от греховете си в свещените води. Бяхме сред тях, но на моменти разумът ни отказваше да приеме това, което виждаха очите ни.