Пъстрата процесия на светите мъже продължава до късно следобед. Да се наблюдава това невероятно зрелище се оказва съвсем не безобидно дело. Нага не обичат да ги снимат. На една от предишните мели дори прочутият Микеланджело Антониони става жертва при опит да заснеме голите аскети. Светите хора отказват и когато той не се подчинява, го нападат. Само бързите действия на полицията спасяват непокорния режисьор и неговия оператор. Ние благославяхме предимствата на нашата малка, трудно забележима камера, защото чудесиите на Кумбх Мела нямат край.

На празника идват садху, йоги, аскети от цялата страна – от ледените върхове на Хималаите, гъс-
тите джунгли на юга, от ашрами и манастири. Някои са с цели армии асистенти, последователи и ученици. Тук поклонниците получават благословия от четиримата шанкарачарии – джатгуру на главните манастири мат, които пристигат с оглушителни барабани и фанфари, носени върху сребърни и златни паланкини. Може да се видят легендарни аскети и гуру. Във водата представители на висшата индийска каста – брахмините, перат свещените си върви, които цял живот носят преметнати през гърдите под дрехите като кастов белег.

В дните на празника на много места аскети и йоги, които наричат урхуавахури, демонстрират постижения в умъртвяването на плътта си, за да докажат надмощието на човешкия дух. Някои прекарват години в челна стойка. Един е заровил главата си в пясъка и остава така няколко часа. Неколцина демонстрират истинска „класика в жанра“ – невъзмутимо стоят върху подметки с гъсто наковани остри пирони и лежат върху такива дъски. Но това се оказват скромни постижения на фона на стореното от йогата Каила Деви, която благославя множеството, след като е прекарала 72 часа заровена в земята.

Пред една тента аскетът Амар Бхарати седи с вдигната дясна ръка. В тази поза той е вече 10 години. Няма измама – всеки може да види с очите си, че от обездвижването мускулите са атрофирали и ръката му прилича на тояга. Дългите нокти пронизват плътта на свитата длан и растат на воля. Наблизо пък стои представител на т.нар. шри сасин или кадешвари, които живеят 12–16 години в изумителен стоицизъм, непрекъснато прави. Най-крайните – на един крак. Единственото облекчение на човека в подобна поза е една дъска, овесена на въжета, върху която той се подпира като на трибуна. Верни последователи и ученици сноват непрекъснато около него, за да го обслужват при храненето и извършването на естествените нужди. Подават му и запалена лула с хашиш, но едва ли само с нея може да се обясни необикновеният стоицизъм.