Синът на Диляна, Борил, бил на 9 години. Казва ми го самата тя. Това автоматично означава, че последния път, когато двете сме говорили с диктофон помежду ни, е било преди цели 9 години, тъй като тогава тя бе бременна в шестия месец.

Корицата на списание EVA с бременната Диляна Попова – брой юли 2014 г. – предизвика нечувани турбуленции, особено в социалните мрежи (естествено!).

Изведнъж и тя, и ние бяхме осъдени и разпнати на някакви псевдоморални кръстове, сковани набързо от едни почти фолклорни представи за коварната красавица, която разбива семейства и т.н. И това продължи доста време след излизането на този брой. Все пак обаче на мен ми се струваше, че Диляна е овладяла изкуството да не ѝ пука какво говорят хората и какво пишат жълтите издания и сайтове. Сега разбирам, че съм грешала.

„Бях нещастна и се страхувах от бъдещето. Току-що бях станала майка и целият ми живот беше супер объркан. В онзи период на емоционален спад се случваше да пътувам по красиви места и си спомням как никъде нищо не можеше да ме зарадва, все едно бях куфар – отивах някъде, оставах там и все едно бях в ступор, от който нищо не можеше да ме извади. А ето че сега изведнъж стана обратното – където и да отида, ми е хубаво. Когато отвътре си носиш радостта от живота и душата ти е свободна, няма никакво значение къде си. Истинската промяна се случва отвътре навън“ – казва ми тя.

Не се обръщаме назад, към миналото в това интервю. Говорим за нейното „сега“, което я прави щастлива, лекува страховете ѝ и ѝ носи спокойствие, за предизвикателството да бъде майка на един пълен с енергия Борил в предпубертетна възраст, а също и за новия ѝ филм – „Аферата Пикасо“ на режисьора Ян Янев, написал главната женска роля с тайната надежда именно Диляна да я изиграе. Премиерата е на 13 октомври, а във филма участват още Филип Буков, Башар Рахал, Райна Караянева, Жени Калканджиева и др.

Диляна, разкажи ни повече за тази нова „афера“, в която участваш. За филма става дума, просто се опитвам да оригиналнича с формулировката на въпроса.

Гледах вече един вариант, макар и не финалния. Комедия, има и романтична линия, и криминална. Забавен е. Режисьорът Ян Янев е дебютант. Свърза се с мен и ми каза, че си е представял точно мен в тази роля – Мария, бизнесдама, но и човек на изкуството, меценат, занимава се с продажба на картини, укрива изчезнала преди десет години картина на Пикасо. Точно около тази картина се заплита цялата история, тъй като всички персонажи искат да се доберат до нея. Доколкото знам, е имало подобен истински случай – в Нидерландия преди години, при пожар в галерия изгарят всички картини, само една оцелява и след това изчезва. Независима продукция е, без финансиране от НФЦ (Национален филмов център – б.р.).

Напоследък се появиха немалко такива.

Доста хора вече си намират пари извън държавното субсидиране. Бях изпълнителен продуцент на филма „Чалга“ на Мариан Вълев, който също е направен без държавна субсидия – на мускули, в последния момент.

Интересна ли ти бе тази нова роля за теб – на изпълнителен продуцент?

Да, харесва ми да участвам в процеса на създаване, в избора на актьори, костюми. В България най-често под „продуцент“ се разбира само този, който намира парите и ги разпределя така, че да стигнат, понеже в киното те никога не стигат.

Как се сработихте с екипа на „Аферата Пикасо“? С някои от тях си снимала вече.

Да, с Башар и Райна работихме в двете части на филма на Ники Илиев „Завръщане“, с Филип не се познавахме до този момент. Имахме четене на маса на сценария, за да можем да се напаснем ние, актьорите. Бях доволна, че имах свободата сама да избирам начина, по който ще изглежда моята Мария – плитките, кимоната, малко по-артистична визия. Затова и ми стана интересна тази роля.

Ако не си харесвам персонажа, няма смисъл да го играя. Беше приятно, снимахме около месец и половина, с прекъсване, повечето дни на морето. Предпочитам, когато снимаме филм, да сме отделени от всичко. Така според мен хората от екипа си стават много по-близки, а това е добре за самия процес на работа. Иначе, ако сме си в София, всеки се прибира вкъщи. Във филма за Буров („Останалото е пепел“, 2020, реж. Георги Костов) снимахме в София, но тогава пък живеехме заедно с Асен (Блатечки, с когото изпълняват главните роли и който е баща на сина ѝ Борил, ако случайно не знаете – б.р.) и пак някак си се запазваше отчасти това усещане, че сме във филма и след края на снимачния ден. Поне ние двамата.

И сега вече не сте заедно с Асен?

Отдавна не сме заедно с Асен. Поддържаме добри отношения. Това е изключително важно – в името на детето и не само. Когато се разделят, хората би трябвало да пренебрегнат всичко останало и да си останат приятели, да си останат близки, за да може това дете да израсне в спокойствие и сигурност и с пълната подкрепа на родителите си, които не воюват един срещу друг.

Цялата наша история е свързана с много… емоционални „каскади“. Още тогава много чувства са се блъскали в мен. Много пъти съм искала да бъда груба, рязка, агресивна, да затварям врати, но от момента, в който станах майка, си дадох сметка, че това не би навредило на никой друг освен на детето ми. Тези неща остават за цял живот. Тоест ти абсолютно съзнателно, държейки се по този начин, травмираш детето си за цял живот. Убедена съм в това. За едно дете е най-важно да има майка, баща и те да имат контакт помежду си, за да чувства то това Цяло, от което има нужда.

Естествено, че най-хубавото за едно дете е да расте в здраво семейство, но когато не се получи, то трябва да има сигурността, че може да разчита на родителите си и че между тях двамата няма никакво напрежение. Откакто Бори се е родил, това е движещата ми мисъл – какво е най-доброто за него. Не знам дали успявам, но се опитвам във всяко едно отношение.

Как преодоля раздялата?

Не съм злопамента, нито ревнива. Случва се да ревнувам, когато виждам нещо с очите си и то пряко ме наранява. Много бързо намирам начин да вляза в обувките на другия, да разбера защо е постъпил точно така. Това не означава, че го оправдавам и смятам, че е правилно, просто разбирам, че хората сме различни и действаме според гледната си точка. Откакто станах майка, никога не тръгвам с лично отношение към нещо, което засяга детето ми. За всичките тези години минах през много емоционални бури и това ме направи много, много по-балансирана. Пък и… Борил ми тренира нервите всеки ден.