Преди три месеца се обадих на Диляна, за да се видим. Правили сме го и преди, когато ателието й, в което измисляше, кроеше и шиеше заедно с малкия си екип дрехите за собствената си марка Dilyana Popova, се намираше на една от уличките над Сточна гара. Кафета, цигари, сладкиши и истории. Сега Диляна има новина за мен. Преместила е ателието си в „Лозенец“. Но се оказва, че не това е същинската новина.
„Искаш ли да видиш моето детенце?“ Диляна ме посреща в малък шоурум, в който освен собствената й марка, се продават дрехи, готини кецове и аксесоари на две „приятелски“ марки – „2ti“ и „29 desires“. Какво детенце, питам я, да не си осиновила вече Алекс (едно от бушменчетата, с които Диляна се среща по време на участието си в риалити предаването „Африка: Звездите сигурно са полудели“). „Не, моето детенце“ – казва ми тя и изважда ехографска снимка.

Гледам глупаво. „Ти не ми ли се обади заради това?“ – пита ме Диляна, убедена не 100, а 1000%, че това е причината. Истината е, че въпреки че поназнайвам това-онова и подочувам едно-друго, ТОВА не го знаех. Абсолютно съм шокирана. Така ли се съобщава подобна новина?! С ехографската снимка на масата. По-късно разбирам, че Яна Грудева, телевизионната водеща и близка приятелка на Диляна, е разбрала новината по още по-нестандартен начин – Диляна й изпратила на телефона снимка на положителния си тест за бременност.
На Диляна й е смешно. „Аз не съм много по ритуалите. Яна беше в шок. „Как може да ми съобщиш по този начин?!“ Тя ми е много близка, а сме толкова различни. Ако трябва да каже, че е бременна, Яна ще покани приятелката си на кафе, ще направи сладки, ще си облече някакви страхотни дрехи, ще се вълнува. И тогава ще каже Голямата новина. А аз нямам такова търпение и въобще не съм романтична. Дори много често се допитвам до Яна, когато искам да направя мил жест към любимия. На тези фини струни не мога да свиря.

В онзи ден Диляна беше много превъзбудена заради ехографа, който беше показал, че ще има момче. Мислела си, че ще е момиче. „Майка ми навремето, като се инатях и правех проблеми, ми казваше: Пожелавам ти да имаш момиче, за да видиш какво е.“ И се бях настроила, че ще е момиче. Сега ми е странно, че ще гледам момче. Като малка мразех момчетата, защото многократно съм виждала как убиват животни, целят ги с фунийки с карфици, палят ги живи... Повечето момчета са изродчета като малки“ – казва ми Диляна. Била е голям инат, много опърничава. Сега се е променила. Научила се е. Не вярвам. Тя винаги си е била такава и още е и всъщност това е едно от много хубавите неща в нея. Никога няма да заподозреш колко е силна, гледайки това сладко, прозрачно, момичешко лице. Никога.
Разбираме се, че ще направим интервю, „когато му дойде времето“. Диляна все още не беше готова да говори. Твърде объркана бе ситуацията, в която се намираше тогава. С много неизвестни, с много въпросителни... Трудна ситуация. И все още е такава.

България е много малка, София – още повече. Ще излъжа жестоко, ако не кажа, че от много време знам за връзката на Диляна с Асен Блатечки. Просто кръговете, в които се движим, се засичат на няколко места и е трудно да не чуеш подобен слух. А когато слуховете са прекалено много и идват от „независими източници“, човек няма как да не ги приеме поне отчасти за истина. Със самата Диляна никога не сме говорили за Асен. Освен веднъж. Правих материал за секссцените в българските филми и се обаждах на актриси, които са участвали в такива, за да ми кажат как се снимат, какво им казват режисьорите. Попитах я за тяхната обща сцена в „Стъклен дом“ и тя ми отговори: „Оставих се той да ме води, въпреки че по сценарий аз трябваше да съм по-агресивната. Но той е по-опитен, мъжкар е и е страхотен актьор, така че нямаше никакъв проблем.“ Това беше. Нищо в думите й не подсказваше, че между тях се вихри или ще се развихри такава любовна драма. И че ще се стигне до бебе.
Когато започнахме да правим интервюто, Диляна беше бременна в четвъртия месец, сега е в края на шестия. В душата й все още не са настъпили така жадуваните от нея ред и покой. Медийният интерес към най-личното, най-интимното събитие в живота й е огромен. „Всеки иска да надникне“ – казва ми тя. Канят я отвсякъде, свидетел съм на безброй обаждания от всевъзможни вестници, списания, сайтове. Отказва. В едно от предаванията отива, защото има договор като рекламно лице. Предупреждава екипа, че не иска да й се задават лични въпроси. И въпреки това един от водещите я пита: „Не изпитваш ли чувство за вина – чакаш дете от обвързан мъж със семейство?“...

Диляна: Можех да се държа арогантно, да стана и да си изляза. И никой не можеше да ме задържи. С този човек сме добри познати и затова бях двойно по-изненадана. Попаднах в студиото му и той без проблем си позволи така остро да навлезе в личното ми пространство. Все едно бях притисната до стената и трябваше да давам обяснения. А аз на никого не дължа обяснения за нищо. Аз съм свободен човек. Мога да не говоря, когато не искам да го правя. Дали се чувствам виновна или не е много личен въпрос. Близки хора дори не са си позволявали да ме попитат подобно нещо. Аз може и да имам някаква популярност, но не съм обществена собственост. Давам това интервю, за да защитя честта си и детето си и да кажа това, което искам да кажа, а не за да се обяснявам или оправдавам.

И сега какво? – питам я. Седнали сме на втория етаж в мароканския ресторант, където няма маси и столове, а ниски меки възглавници, и сме си поръчали голяма кана чай с кедрови ядки и куп храна. Храна, която тя поръча („яде й се, бременна е“ – оправдавам я аз наум), а накрая аз изядох – при това без никакво оправдание.

Диляна: Чувствам се странно. Агресивното желание на „жълтите“ да ме снимат бременна, списанията, които публикуват статии, за които не съм давала интервюта, начинът, по който пишат за връзката ни, това, че съм крила бременността си от него, за да не ме накара да направя аборт, и други подобни интерпретации наистина ме правят уязвима. Не мисля, че нещо съм откраднала. Не бих създала живот по този начин. Намирам се в деликатна ситуация, в която аз като всички останали в нея се боря и опитвам да науча нещо. Не спирам да се чудя наистина ли изглеждам като жена, която би направила всичко, за да постигне целите си. Детето ми е направено с любов и желание.

Решението да имате дете беше осъзнато и беше взето от двама ви, така ли?

Не е грешка при всички положения. Първият ми тест беше отрицателен. Явно е било рано и не го е отчел. Аз си мислех, че забременяването отнема повече време. Има толкова случаи напоследък, жените трудно забременяват. Когато разбрах, че съм бременна, си казах: „Супер! Ама сега какво?“ Аз все още свиквам. Така че – да, не беше грешка и да, заедно решихме.