Имам си теория. С раждането за първи път се разделяш с детето си. Със спирането на кърменето – още една раздяла. Започва да ходи – трета раздяла. Тръгва на детска градина, на училище... И се стига до момента, в който детето ти си има собствен фейсбук. Тогава всичко е приключило. Тоест да имаш дете според мен е процес на непрекъсната раздяла. И това е, което всъщност трябва да научиш. Да пуснеш някого на свобода. Как се промени животът ти?

Всякак. Спрях да пуша. Да пия алкохол. Не излизам. Преди няколко дни излязох. Хората пият едни текили, подскачат. А аз си седя на столчето и всички идват при мен на посещение. И пия някакъв фреш. Няма как да бъде по друг начин, когато знаеш, че в теб расте едно човече, което е изцяло зависимо от твоя начин на живот и от твоя режим на хранене. На мен ми харесва усещането да съм чиста, да съм храм за това дете.

Ти различна ли си в тази връзка, в която се намираш в момента?

Със сигурност. Харесвам у него много неща: таланта му, това че е отдал сърцето си на работата, спокоен и балансиран. Внимателен и най-вече отдаден на всичко, което обича.

Ревнувате ли се?

Понякога да, но по-често имаме сблъсък на его, а той е лош съветник. Сърце, ум и его. Аз взимам решение със сърцето си, обмислям как да постъпя, а егото ми помага да запазя достойнство.

Вярваш ли в моногамията?

Да. Аз не мога да имам паралелна връзка. За да стигна до интимни отношения, трябва да се влюбя, а като се влюбя, цялата ми енергия се прехвърля към другия човек.

Асен помага ли ти в тази ситуация, в която сте в момента?

Той е в най-неблагоприятната ситуация, затова гледам да не го товаря. Той ми казва: „Ти не си длъжна да даваш интервюта.“ И на мен ми се иска да мога, но аз не съм такава. Не мога да вдъхвам този респект, който той вдъхва. Не мога така лесно да кажа: Не коментирам. Задайте, моля, следващия си въпрос. Той е мъж, аз съм жена. Аз съм много по-мека, друг характер съм. Все някъде пробиват.

Страх ли те е, че тялото ще ти се промени?

Не, въобще. Напротив, само си казвам: „Най-после и аз съм такава една... като истинска жена... бременна.“ Освен това спортувам през последните десет години и съм сигурна, че ако всичко е наред, след раждането веднага ще продължа със спорта. Познавам толкова жени, които стават дори по-красиви след раждането. Може би защото започват да полагат повече усилия. Виждам много майки, които изглеждат съвършено два-три месеца след това.

Дилянка, струва ми се, че ти много се промени след участието ти в „Африка: Звездите сигурно са полудели“. Вярно ли е?

Астролози са ми казвали, че има огромно значение къде ще посрещнеш рождения си ден. Този път го посрещнах в Африка и след това ми се случи това хубаво нещо. Да. Помогна ми да се науча на търпение. Чувствах се свободна. Да си стоплиш водата на слънце, да отидеш да си я сипеш, да се изкъпеш. Това ти променя ритъма на живот, връща те към първичните неща. Ние сме суперразглезени. „Африка“ от тази гледна точка много ме обогати. Все едно някой ме вкара за един период от време във филм. Битовите неща не са най-важните. Не е най-важното и това, че там се създадоха много хубави приятелства. Най-важното е, че аз бях толкова сама! Сама в хубавия смисъл на думата. Винаги съм се страхувала от самотата. А сега бях сама, но толкова щастлива!... Дори нямах нужда да говоря с никого. Приех самотата си. В Африка има нещо много специално за мен. Колко интересна е светлината там! Слънцето грее по друг начин. Времето тече по друг начин.

Страх ли те е от раждането?

Още ми се струва рано и не го мисля много. Скоро гледах филма „В утробата“, документален. И там разбрах, че от първия момент, в който е заченато бебето, то си е нещо и си е важно. Финалът на филма е със самото раждане. Доста брутално ми се видя. Страх ме е, да.

Вярваш ли в хепиенда?

Не знам. Мечтая за момента, в който всички ще са спокойни.