Защо реши, че точно Асен ще бъде бащата на детето ти?

Защо? Не мога да дам конкретен отговор. Това е усещане. Като животински инстинкт, който ти казва, че е време да създадеш потомство и това е мъжкият, на който можеш да се довериш, с когото изпитваш спокойствие. Имам силно развито чувство за справедливост и се стремя да не преча на другите, но ми се струва, че това е като да ходиш по една много тънка линия. Понякога се оказва невъзможно да запазиш равновесие, а при всяко залитане има наранени. Силно вярвам, че всеки от нас е длъжен да защитава, отстоява и да се бори за собственото си щастие, за любовта си. Любовта е пълноценна, когато има взаимност. Не държа да бъда харесвана, искам да бъда разбрана.

Разбрах как си казала на Яна Грудева, че си бременна. А на Асен как му каза?

Казах му веднага след като видях теста... по същия неромантичен начин. Бях щастлива и малко уплашена. Нормално за такава новост в живота, която е свързана с определена отговорност.

Щастлива ли си в момента? Или по-точно – има ли моменти, в които се чувстваш щастлива при тази ситуация?

Обожавам моментите, в които спим плътно гушнати. Съзнавам, че ситуацията, в която се намирам, не е обикновена и в нея няма как да има пълно щастие за всички. Формулата за щастие е изключително проста, но на всеки от нас му липсва по една малка частичка от пъзела, която всъщност е есенцията на щастието. И това парченце търсим всички ние.

Говориш за него, за бебето. А ти? Ти как си?

Всеки в тази история е засегнат и трябва да направи компромис и да прояви търпение. Нашата ситуация не е: единият е ок, другият – не. Когато са замесени нормални хора, те преживяват. На мен ми се струпаха адски много неща. И тази бременност ме държи в някаква еуфория. Минавам през много състояния. Понякога се чувствам тъжна, понякога – самотна. И плача повече, и съм много по-чувствителна отпреди. Аз по принцип се държа много овладяно, но сега е различно. Забелязвам например, че се разплаквам на най-малките сантиментални детайли във филмите. Мислех, че ще изкарам приказна бременност. Мислех, че жената в този период би трябвало да е защитена, да е обградена с аура, която да я прави неприкосновена, да е под нещо като божествен похлупак. Мислех, че това ще ми е най-светлият период, но реално не е така. В крайна сметка животът започва, когато напуснеш т.нар. зона на комфорт.

И аз си представях как като съм бременна, ще ходя с едни рокли и леко порозовели страни, ще седя на люлеещи се столове и ще пия здравословни фрешове. Познай дали беше така. Никога нищо не става както си го представяме.

А аз си представях и продължавам да си представям бунгало на плажа, хамак отпред и аз – безгрижна и обгрижвана.

Със сигурност не случайно думата „бременност“ идва от „бреме“. Вероятно много рядко е лека.

Не е така. Имам приятелки, които изкараха страхотна бременност. Според мен, макар да казвам, че няма пълно щастие, има хора, които успяват така да пречупят ситуацията през собствената си призма, че да си изживеят този пълен цикъл на щастието. Но за това трябва да гледаш философски на нещата, да си търпелив, спокоен и най-вече много да се обичаш. Защото аз винаги съм се самообвинявала. А чувството за вина е пагубно. То никога не те води по правилния път, винаги изкривява нещата. Когато слушаш сърцето си, любовта си, няма начин да сгрешиш. Може в някакви моменти според някои хора нещата да не изглеждат ок, но генерално те са правилните. Докато, воден от чувство за вина, задължително правиш някакви грешни движения.

Имала съм и съм вменявала, но се излекувах. Тогава бях от другата страна на нещата – аз бях пренебрегната заради някой друг, аз бях изоставена. Човек в такава ситуация започва да се самосъжалява. Ставаш си много „горкичък“ сам на себе си. В един момент си казах: чакай малко, ти сама си дошла на този свят и сама ще си отидеш и трябва сама да се научиш да бъдеш щастлива – със себе си. Бях свикнала да чакам някой да ме прави щастлива. И когато той в най-неочаквания момент на практика се отказа от мен, защото имаше друга, която го прави по-щастлив, аз се почувствах ужасяващо изоставена. Все едно той се беше родил с мен и все едно беше длъжен цял живот да е с мен. И да ми подсигурява усещането за щастие и спокойствие. В един момент ти самият трябва да поемеш отговорност за себе си. Започнах да обвинявам или аз самата се чувствах виновна. Първите месеци след раздялата бях и агресивна. Някак си исках нещо, което този човек повече не може да ми даде. В един момент видях, че започвам да го отблъсквам по този начин, че започвам да го губя и като приятел. А той всъщност беше честен с мен. Минаха няколко месеца в гняв и обвинения, но после си казах – ако на мен ми се беше случило да се влюбя в друг човек, как точно бих се чувствала, ако ме заставят да остана в тази връзка. И си изградих една философия, в която не правя нищо на всяка цена, не искам да получавам нищо насила и така станах по-спокойна.

Нали знаеш, че всеки си намира майстора.

Да, но мисля, че аз сама съм си майсторът, защото никога не съм следвала чужди съвети. Предпочитам да си троша главата сама. Но сега ходих при психолог. Много си говорихме и това, което в крайна сметка ми остана, е, че трябва да се науча да нямам очаквания. Много ми е трудно, защото очакванията са свързани с мечтите, а как да се откажеш от мечтите?!

Усещаш ли вече бебето?

Да, в шестия месец съм все пак. То вече е напълно оформено. Докторът ми каза, че започва да чува, да възприема, да развива памет. Най-близките ни моменти са, когато го виждам на скенера. Виждам човече, което се движи, има си крачета, ръчички... Вече си общуваме. В началото на бременността си имах моменти, когато наистина се чувствах безгрижна, защото всички ме обгрижваха. Всеки е готов да извади залъка от устата си, за да го даде на бременната жена (смях). Първите месеци изживявах сериозен физически дискомфорт. Непрекъснато ми се гадеше – от миризми, от храни, от всичко. Затова не исках да се виждам с никого. Исках само да се прибера вкъщи и да затворя вратата. Така ми преминаха първите четири месеца. На моменти изключвах, забравях... И после изведнъж си казвах: ама аз съм бременна! Толкова е интересно! В началото ситуацията ми беше много... фрийк. Все едно Пришълеца се е вселил в тялото ми. Лутах се между много настроения, много неща. Може би сега е моментът, в който си давам ясна сметка, че детето ми се развива и вече поема все повече и повече от моето емоционално състояние. Затова много държа вътрешният ми свят да е лек и безгрижен.