Всички опити да се обясни любовта са ненапразни и достойни, когато става дума за божествената сила, събрала една от най-прочутите артистични двойки в изкуството – китайската красавица Сун Хуай Куей, чието име в превод означава „уханно цвете“, и българския артист Марин Върбанов, превзел с благородния си характер, талант и сила на духа не само сърцето на Сун, но и сцената на китайското текстилно изкуство.

За магичния им романс могат да се изпишат стотици страници, защото досущ като Шекспирови герои Сун и Марин срещат по пътя си всички спънки на съдбата – от суровия и осъдителен поглед на китайските държавни власти, които за първи път разрешават официално бракосъчетание на китайка с чужденец, до ежедневните предизвикателства от житейски и професионален характер, с които се среща младото семейството в живота си на два континента – Европа и Азия.

На деликатността и екзотичното присъствие на Сун Марин отговаря с безкрайна обич и отдаденост, заради което китайските му колеги от академията в Пекин му дават името Ван Ман, което означава „10 000 години“ и се изписва с йероглифа, символизиращ безкрайността. Всъщност това е думата и състоянието на духа, които се отнасят сякаш до божественото просветление, събрало двамата в едно, в светлината и до прозрението на Аристотел, че „любовта е съставена от една душа, обитаваща две тела“.

Благодарение на децата им – Боряна Сун и Феникс, артистичното и житейско наследство на Сун и Марин продължава да живее и вдъхновява и с двете предстоящи изложби в Азия – „Мадам Сун (1937-2006) – пионер в изкуството и модата“, в прочутия музей за съвременно изкуство в Хонконг – M+, и обща изложба, посветена на двамата, в Шанхай.

Ретроспективата, в която главен герой е мадам Сун, е плод на тригодишните усилия на големия кураторски екип на музея M+ и Боряна. Разделена на пет сегмента, събрали необятния ѝ талант и активност, експозицията проследява безценната ѝ роля в културния, артистичен, бизнес и моден живот на Азия и Европа. Над 320 експоната разказват за силата на духа, проявлението на таланта ѝ като художник, предприемач, модна икона и културен посланик.

Голяма част от представените обекти са от архива на Сун и Марин Варбанов, които пък са част от колекцията на M+. Включена е и огромна селекция от дрехи на френския моден дизайнер Пиер Карден, пред когото преди десетилетия Сун отваря вратите на Китай. Същото прави и за италианския филмов режисьор Бернардо Бертолучи, който не може да си представи, че ще снима някъде другаде, а не в Забранения град, сцените от своя исторически филм „Последният император“. Мадам Сун, водена от идеята, че изкуството е над всичко, проправя пътя на филмовия екип към историческата забележителност.

Открадната красота

Родена в семейството на интелектуалци през 1937 година в Пекин, Сун се откроява с красотата, упоритостта, силния си характер и вярата, че красивото в живота трябва да се споделя. Изкуството е нейната жива реалност и определя активността ѝ до сетния ѝ дъх. Дарбата ѝ да рисува впечатлява всичките ѝ преподаватели в Пекинската художествена академия, където изучава живопис.

Вероятно бъдещето ѝ щеше да бъде различно, ако съдбата не организира срещата ѝ с българския артист Марин Върбанов, пристигнал в китайската столица, за да надгради образованието си. Сун е ангажирана с ролята на преводач и измежду дискусиите за живописта и живота двамата откриват, че са елементите на една душа. После идват в София, където попадат сред софийската артистична бохема. Екзотична красавица с остър ум, Сун е любимката на компанията. Тя рисува портрети на приятелите си (сред тях и много емоционален портрет на актрисата Невена Коканова), грижи се за семейния уют и учи български език.

Силен характер, който не признава отказ или ограничения, Сун е причината текстилните творби на Марин Върбанов да попаднат в полезрението на френския моден дизайнер и колекционер на изкуство Пиер Карден. Той се влюбва в органичния и плътен характер на творенията на Марин Върбанов и купува няколко от тях. Не му убягва обаче красотата на Сун и увереността ѝ, че разделения на държавните територии може и да има, но на духа – не.