Джулиета Мазина и духовете

eva 10 May 2020

Джулиета Мазина

Снимка: getty images/guliver



Фелини планира да й направи защеметяващо впечатление, затова избира най-модерния ресторант. Младата Джулиета, студентка в Римския университет, е удивена - досега ухажорите са я канили само на кафе. Тя даже носи пари за всеки случай. Държи се колкото е възможно по-скромно, веднага казва, че въобще не е гладна и в края на краищата поръчва най-евтините ястия от менюто. Федерико я моли да не се притеснява, но постига само едно - Джулиета сменя едно евтино ядене с друго.

Над спагетите Федерико разказва на Джулиета, че често се вижда в костюма на клоун, това е неговата мечта. А понякога си представя, че е клоун-пенсионер, който избягва от дома за стари хора и умира от смях. Колко е хубаво да умреш от смях!

-А аз, - тихо мълви Джулиета, - винаги съм мечтала само за едно - да стана актриса, каквато още не е имало, да се опитам да изиграя себе си, своя живот, истински. Никакви маски, гримове, измислени роли и текстове. А да умра, не зная ...възможно е да ми се иска да умра от любов.

Години по-късно Фелини признава, че след като я изпратил до къщата на леля й, тръгнал да броди из нощния Рим, болен от любов. Казвал й, че нейните очи, така непропорционално големи на дребното й птиче лице и спрямо слабичкото й миниатюрно тяло на гномче, са го побъркали. Те са толкова изразителни, че предават чувствата без думи. Джулиета му се струва така доверчива, кротка, мъничка, нуждаеща се от защита на силен мъж...Тя пък винаги е смятала, че Федерико може би се е влюбил в собственото си отражение в нейните очи - тя наистина го вижда като несъществуващия прекрасен принц: без смущаващата му пълнота, несръчност, притеснителност, простовати маниери. Джулиета е девственица и той става първия и единствен мъж в живота й. Мъж, в когото тя безрезервно вярва, към когото се стреми, в обятията на когото се иска да се скрие от целия свят. Може би затова тя обича фотографиите, на които те са прегърнати и Федерико се извисява над нея като приказен исполин.

Тази първа среща се оказва достатъчно двамата да изгубят ума си. Федерико започва да посещава любимата си всеки ден. В разкошната къща на лелята на Джулиета двамата са непрекъснато следени да не прекрачат границата на благоприличието. Когато в стаята на Джулиета настъпва подозрителна тишина, лелята започва да кашля шумно.

Мигове щастие, вечност самота

Скоро двамата се венчават набързо в къщата на лелята. Федерико се крие от военните, защото се бои панически от убийствата. Той е на 23, Джулиета - на 22 години. На поканата за сватбата, която Федерико рисува за Джулиета, техният младенец се спуска от небето към тях.

Джулиета забременява и двамата започват да градят светли планове за голямо семейство. Тогава обаче се случва нещастие - Джулиета пада по стълбите и помята. Лекарите казват на Федерико, че е било момче. Джулиета планирала, ако е момче, да се казва Федерико. От преживяната травма може да я спаси само следваща бременност и много скоро това се случва. Двамата с Федерико не искат да мислят нито за бушуващата война, нито с какви пари ще живеят трима. Мислят само за бъдещото си дете. Ражда се момче и го кръщават Федерико. То обаче живее само две седмици... Лекарите казват на Джулиета, че никога повече няма да може да има деца. След много години тя разбира, че няма вина за това - ако е имало по-добри грижи, нужните лекарства, грамотните специалисти...Ако не е била войната, може би и детето, и тя са щели да бъдат спасени.

Двете седмици, през които бебето живее с тях, се оказват достатъчни, за да се привържат към него и да повярват в съществуването му. Може би това рано отишло си от живота дете свързва Джулиета и Федерико по-здраво, отколкото би ги свързала жива рожба. Неговото присъствие, по-точно отсъствие, те усещат постоянно. "Сега останахме сами и сме си само ние..." - казва веднъж Джулиета.

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР