Инсомния (лат. insomnia) – с този термин обичайно се посочват всички видове нарушения на съня. Кое превърна нормалния сън от естествена функция на организма в удоволствие, което не е достъпно за всеки? Част от проблема са изобилието от информация, шумът, светлината, постоянният стрес и поражданата от тях тревожност. Добре дошла, депресия!

Точно така, ние сами я каним в живота си, като разбиваме съня си. Защото сънят е неразделна част от пълноценния живот. По време на нощна почивка тялото напълно се отпуска, случва се процесът на регенерация, клетките активно растат и се делят, за да може до момента на събуждане всички органи и системи да функционират правилно. Системните случаи на безсъние нарушават този естествен ред и провокират различни разстройства, водещи до депресия.

НАШЕТО ВСИЧКО

Да се заседяваме доста след полунощ за повечето от нас се превърна в обичайно. Особено за по-младите изглежда като постижение да отвоюват няколко часа по-малко сън. Но науката доказва, че това е пирова победа. Всъщност по време на съня се случ-ва не само физическото възстановяване, но и психическото – във фазата на бързия сън. Освен това мозъкът „почиства“ пренатоварените връзки от изобилието от информация (постъпила през деня) и невроните. Така подсилва ресурса им за обработване на новия информационен поток.  

Практиката безспорно потвърждава тази теория. Недоспалият човек рядко се отличава със скорост на реакциите и на действията си, нерядко паметта му изневерява, като цяло от самочувствието му има още какво да се желае. Редовното недоспиване (по-малко от 7 часа в денонощието) провокира повишаване на кръвното налягане, увеличава риска от развитие на хипертония и захарен диабет.

КЪСАТА КЛЕЧКА

Всеки десети човек страда от хронично безсъние. Нормално е, ако недоспиването се дължи на временни обстоятелства – дълъг полет, притеснение преди изпит или работа по важен проект. В края на всяко такова временно притеснение лесно се връщаме към обичайния си режим и всичко си идва на мястото. Отминава стресът, а с него и безсънието. Но всяко десето безсъние става хронично. Преди всичко се наблюдава при хора с особена структура на нервната система, чийто мозък работи свръхактивно. Постоянната хиперактивност през деня помага за бърза реакция и ефективна работа. Но вечер пречи на мозъчния „център на съня“ да изземе контрола от „центъра за бодърстване“. Един конфликт в работата е достатъчен, за да наруши съня ни – постоянно мислим за това и трудно заспиваме.

Вторият фактор за развитие на хронично безсъние са вродени особености в развитието на фронталната кора на главния мозък. Тя трябва да забави работата на центровете за възбуждане на вниманието при поява на опасност, разположени в амигдалата, но в този случай няма време да го направи. Тревожният човек се страхува от нещо непознато (докато страхът е от нещо конкретно). Той през цялото време е нащрек, мозъкът работи интензивно и реагира бурно на най-безобидното външно въздействие, дори и на най-безвредното – например звуци, които другите не забелязват (помислете си дали през деня не се стряскате от спирачките на колите или от затварянето на вратата). Именно на тези хора постоянно нещо им пречи да спят. И това не е най-лошото. Психологичните причини са тези, които причиняват хроничното безсъние. Те затвърждават и поддържат навика на незаспиването.

СЪНЯТ Е КАТО ПТИЦА

След като няколко пъти е преживял безсънна нощ, човек се фокусира върху този проблем. Започва активната му борба за сън и борба със страха да не успее да заспи. Обикновено никой не мисли: „Ще заспя или не?!“, а ляга и заспива рано или късно. Но човек, страдащ от хронично безсъние, ляга и си мисли: „Ще успея ли да заспя?“. И точно тази мисъл намалява до минимум шансовете му за успех. Колкото повече опити се правят, толкова по-лошо. Сънят е като птица върху отворена човешка длан – колкото повече се опитвате да я задържите, толкова по-бързо тя отлита. Не трябва да се насилвате да заспите, защото нуждата от сън е предопределена от природата. По-добре е да се обърнете към специалист и да започнете например когнитивно-поведенческа терапия за сън. Според лекари от Калифорнийския университет този метод помага при две трети от страдащите. Подобна терапия може да се провежда дистанционно и обикновено след два месеца настъп-
ва значително подобрение.

ПРОСТО ДА НЕ СИ ВРЕДИМ

Проблемите със съня при тези, които нямат сериозни причини за това, по принцип възникват заради пренебрегването на прости и познати на всички правила. Организмът сам знае кога да заспива, но е нужно само да не му пречим. Важно е да разделяме зоната на бодърстване и зоната на сън. Спалнята е само за сън и за секс. Това го знаят всички, но лягайки в леглото, продължават да планират работата си за утрешния ден, да работят на лаптопа или да не спират да говорят по телефона. Това стимулиране на мозъка няма как да бъде „простено“ от организма, който ни наказва с лишаване от сън. С възрастта синтезът на мелатонин в организма значително намалява.

Доказано е, че при над 55-годишните хора с нарушен сън приемът на мелатонин значително подобрява положението. И за разлика от сънотворните, към него не се привиква и не се провокира потискане на синтеза на мелатонин в организма. Благотворно за синтеза му влияе и прекарване на повече време на естествена светлина – тя активира синтеза на серотонин, който пък участва в отделянето на хормона на съня мелатонин. Дори по време на облачен ден навън е по-добре от един час в добре осветен търговски център.

Всеки има различна норма на сън – между 7 и 9 часа на денонощие. Ако искате да проверите каква е вашата, посветете 3–4 от нощите си да експериментирате. Лягайте в едно и също време вечер и се събуждайте сутрин без аларма. Продължителността на съня в тези нощи е именно вашата норма.

СЪН ЗА ЖИВОТ И ЗА ДОБЪР ЖИВОТ
Проучване на продължителността на съня на трансатлантическите яхтсмени на OSTAR, които са плавали самостоятелно през Атлантическия океан и били заинтересувани да спят колкото се може по-малко, за да прекарват повече време зад руля, всъщност показало, че никой от тях не е успявал да спи по-малко от 5 часа. Тоест, колкото и да са се опитвали, периодът на дългото напрегнато навигиране на яхтата не би могъл да се случи с по-малко от 5 часа сън на нощ. Това е пример за т.нар. ядрен сън, който е необходим за осигуряване на най-важните жизнени нужди на тялото за дълго време. За живота са необходими минимум 5 часа сън, а за добър живот на човек му трябват между 7 и 9 часа.