Всеки, който види Хали Бейли като Ариел в игралната версия на „Малката русалка“, ще се убеди още от пръв поглед, че тя е блестящ избор с необикновеното си, наистина приказно лице, сякаш излязло изпод дигиталната „четка“ на някой забележителен художник или аниматор.

Тя е на 22 години, висока е едва 1,57 м, родена в Аталанта, Джорджия, но израснала в Лос Анджелис и всъщност голяма част от тийнейджърите вече я познават като част от сестринския дует Chloe&Halle (Клои е с 2 години по-голяма от Хали), изпълняващ парчета на Риана и Бионсе в собствения си YouTube канал още когато момичетата са едва на съответно 13 и 11 години, и натрупал десетки хиляди последователи. По-късно двете сестри подписват договор с продуцентската агенция на Бионсе и така си гарантират блестящ старт в музикалния бизнес. През 2018 г. дори са номинирани за „Грами“. Тогавашната първа дама на САЩ Мишел Обама е техен патрон, окуражавана от дъщерите си Малиа и Саша.

С ролята си в „Малката русалка“ Хали Бейли е напът да се превърне в суперзвезда от калибъра на Зендая (актрисата от „Дюн“ е едно от децата звезди на телевизионния канал на „Дисни“). Споделя, че семейството ѝ, особено баба ѝ и дядо ѝ, не спират да ѝ напомнят как с ролята си в широко коментирания филм тя не представя само себе си, но и цяла една общност и всяко цветнокожо момиче, което мечтае един ден да застане под светлините на прожекторите.

Игралната версия на прочутата анимация на Disney от 1989 г., номинирана за „Оскар“, трябваше да се появи на екран още в края на 2019 г., но премиерата беше отложена, а след това заради пандемията се забави с още цели 3 години.

Световноизвестната приказка на датския писател Ханс Кристиан Андерсен е публикувана за първи път през 1837 г. и е доста по-различна и по-мрачна от историята, която Disney разказват. Въпреки това анимационната Ариел е любим персонаж на цяло поколение деца, а за студиото създател именно тя  ознаменува началото на т.нар. Дисни Ренесанс през 90-те, когато прочутата компания пуска на екран някои от емблематичните си филми.

Още когато преди три години в медиите се появи новината, че в игралната версия на любимата анимация главната роля ще се изпълнява от цветнокожа актриса, част от аудиторията реагира публично не просто с недоволство в социалните мрежи, но и с коментари с откровено расистко съдържание. При излизането на официалния трейлър преди няколко месеца, в който всички вече видяха Хали Бейли като новата Ариел, историята се повтори. Този път към негодуванието и директното хейтърство се прибави и хаштага #NotMyAriel.

Основният мотив на протестиращите е, че приказката в оригиналния си вариант е написана от датчанин и европеец още преди 190 години и няма никаква вероятност авторът да е имал предвид главният му персонаж да е с цвят на кожата, различен от белия. Подобни твърдения може би биха имали известно основание в случаите, когато реално съществували исторически личности са пресъздавани в съответствие с ултимативните изисквания от последните години за расова и етническа толерантност и разнообразие – типичният случай е филмът, в който съпругата на Хенри VIII Ан Болейн се изпълнява от цветнокожа актриса. Но нещата стоят по съвсем друг начин, когато говорим за фиктивен, приказен персонаж.

Защото, ако така сляпо изискваме вярност към автора, значи би трябвало да протестираме и срещу самата анимация на Disney, която доста свободно интерпретира оригиналната приказка и на практика има много малко общо с нея.