Вие самият минавали ли сте през тежки моменти, в които да губите смисъла на живота?

Не. Аз съм голям оптимист. Мисля, че винаги има причина да продължиш.

Какво ви е необходимо, за да пишете?

Нищо специално. И това му е хубавото. Можете да пишете където и да сте.

При мен все пак има някакъв ред. Първо решавам какво искам да разкажа. После отделям месец-два-три и се посвещавам на написването на историята.

Всичките ми книги са писани на тотално различни места. Например за „Първият ден на моя живот“ заминах за Ню Йорк. Той беше напълно нов град за мен, нова култура. Имах нуждата да поостана, защото там се развива историята в романа ми. И всеки ден си избирах различно място, и то място, за което пиша в книгата. Когато написах сцената на моста Манхатън, отидох в Бруклин, за да погледам великолепната гледка от моста. Когато пишех за Сентрал Парк, отидох там.

За романа ми „Супергерои“ се изолирах в къща в провинцията близо до Рим и останах насаме с въображението си. Пушех, пиех, ядях. За всяка история имам нужда от различно състояние – или от тишина, или от шум и градска среда.

Как успявате да улавяте сърцевината на проблема, за който пишете?

Много ми помага наблюдението – самонаблюдението, наблюдението на другите хора. Помага да си много любопитен. Ако си навън, да наблюдаваш хората, които ти сервират, да говориш с другите, да се опитваш да ги разбереш, да разбереш душата им. Така можеш да събереш голям багаж от човешки емоции и информация. И после от всичкия този багаж, от всички хора, които срещаш, от всички истории, които ти разказват, накрая да можеш да разкажеш своя.

Завършили сте образование по икономика. Това влияе ли на работата ви на писател, сценарист и режисьор?

Това беше пътят ми да стигна до мечтата си. Когато бях на 18, докато приятелите ми мечтаеха да станат певци или актьори, аз мечтаех да бъда режисьор. Семейството, в което съм роден, не е богато и осъзнах, че не мога да чакам да сбъдна мечтите си. Трябваше да избера да уча нещо, с което да мога да си намеря работа и да правя пари, за да градя живота си. Така че следвах икономика, започнах работа като финансов консултант в Deloitte And Touche. След това се занимавах с реклама и маркетинг и през свободното си време пишех, снимах кратки филми, но си имах план Б с моето икономическо образование. После някой ми предложи да снимам първия си дългометражен филм и тогава спрях да се занимавам с икономика и реклама и започнах да снимам.

А дали ми помага… Може би в работата ми на режисьор, защото то е като да си мениджър. Трябва да менажираш по най-добрия начин хората.

Как избирате актьорите, които да се превъплътят в вашите герои?

Имам правило да не избирам актьори, преди да съм свършил сценария, защото е възможно, ако избера актьор преди това, той да ми повлияе за изграждането на образа. Когато завърша романа и сценария, избирам актьорите, които са най-подходящи за историята ми.

Имате двама синове и една дъщеря. Дали се интересуват от литература и кино? Възможно ли е според вас някой от тях да ви наследи в работата ви?

Надявам се, че не. Моята работа наистина не е лесна. Особено писането. Необходимо е невероятно търпение и време, за да можеш да променяш, да пренаписваш, да си позволиш да минаваш през различни емоции. И е много работа. Докато режисурата е свързана с много адреналин. Имаш осем седмици или десет. Трябва да свършиш, да управляваш минимум сто човека – актьори, актриси, целия екип, по най-добрия начин. И за двете професии си зависим от толкова много фактори. Абсолютно не е сигурно, че ще успееш. Иначе, ако решиш да учиш за адвокат или лекар, дали си добър или лош, все ще си намериш работа и реализация като такъв. Артистичната работа никога не е сигурна. Ако искаш да си артист, не можеш да бъдеш сигурен, че ще се получи. Може никога да не изпееш песен. Ако искаш да си актьор, пак е въпрос на шанс. Съвсем възможно е да не играеш никога във филм. Така и двете кариери са много рискови. И когато обичаш някого, не искаш да той да поема рискове.