Кое най-много те плаши?

Има нещо, върху което нямаме контрол – това е изтичането на времето. Мисълта за изтичащото време е плашеща. Понякога оставам с впечатлението, че имам неоползотворено време. Все едно във всеки един момент аз трябва нещо да генерирам. От друга страна, това ми се струва също невъзможно, не може да генерираш постоянно. Вероятно пък моментите, в които си мисля, че нищо не пораждам, ще са важни за следващ период.

С какво не ти стигна да си актриса, та поиска да си и режисьор?

Това беше след телефонен разговор с Ивайло Христов. „Еленке, моето момиче, ще ти кажа сега една работа. Ти, моето момиче, трябва да отидеш да учиш режисура при Георги Дюлгеров.“ Никога не съм имала такава идея до този момент. Кандидатствах, влязох в тази магистратура. Срещата с Георги Дюлгеров е извънредно обогатяваща, цял ден мога да стоя да го слушам. Той ни е говорил много по темата за талантите на режисьора. Не знам дали имам някой от тях, по-вероятно не, но със сигурност знам, че имам страшен интерес към създаването на истории, и със сигурност знам, че съм дълбоко технически неподготвена. Доставя ми огромно удоволствие обаче да работя с актьорите.

Имаш ли си режисьорска мечта?  

Бях отишла на гости на моя дядо, светла му памет. И той ми казва: „Ленко, дядо, ти знаеш ли коя е Яна Язова?“. Изненадах се, защото знаех коя е. Хем знаех коя е, хем като че ли не знаех… И тогава той ми заразказва историята на Яна Язова и Александър Балабанов. Много хора твърдят, че между тях такава любов, каквато някои си въобразяват, не е имало. Не съм склонна да вярвам на това, защото двама души, които си разменят толкова писма и са споделили такава голяма част от живота си, едва ли са били просто единомислещи съвременници. Там нещо е имало. Не зная точно какво е то. Интересно ми е. Както и това, че не им е пукало какво се говори за тях, защото жестоко са ги очерняли. Яна Язова е била страшен боец. Тази история има толкова още много да се изследва и мисля, че заслужава да се разпише във филм. Още не мога да направя първата крачка, много е сериозно, защото става дума за реално съществували личности, а аз мисля за игрално, не за документално кино.