Луксът грях ли е?

Защо така гръмко заклеймяваме богатите с техния начин на живот и в същото време страстно се стремим към техния лайфстайл, следим ги в Инстаграм преживяваме радостите, страстите, празниците им и искаме да бъдем едни от тях? Желанието за по-добър живот е заложен в човешката природа. Това тласка развитието на света напред.

Илияна Алипиева 19 May 2023

Илияна Алипиева

Снимка: личен архив

Защо така гръмко заклеймяваме богатите с техния начин на живот и в същото време страстно се стремим към техния лайфстайл, следим ги в Инстаграм преживяваме радостите, страстите, празниците им и искаме да бъдем едни от тях? Желанието за по-добър живот е заложен в човешката природа. Това тласка развитието на света напред.

Библията казва: „Не само с хляб живее човек“. И колкото по-висок е стандартът на живот, към който някой е привикнал, толкова по-голям е броят и разнообразието на необходимите за него неща.

Много е трудно да се дефинира луксът.  Материалните блага на света са ограничени, както и доходите на повечето от нас. Ние изграждаме поредица от желания, като им придаваме значение според нуждите си. Доза лукс ни помага да станем изискани, дава ни култура и добър вкус и повишава стандарта и качеството на живот.

Няма ясни критерии, чрез които човек може да измери дали едно нещо е лукс. Има много богати хора, които продължават да харчат, но не получават удовлетворение. Желанието на отделния човек, изискванията му, за да бъде ефективен, разликите в статуса и разликите в способността да се използва той и да се извлече наслада от него трябва да бъдат взети под внимание, за да се реши дали даден разход, който даден човек прави, е или не е лукс.

Винаги притежанието на луксозни предмети е било начин да се заяви социален статус. В Древния Рим лилавият цвят на облеклото се е смятал за най-престижен и висшите класи го носели, за да покажат своята икономическа мощ. Причината – за него са използвани най-скъпите багрила. Така той става синоним на богатство и власт. Хората в съвременните общества имат същото желание да покажат различно обществено позициониране. Както висшата класа в Римската империя някога е правила, те харчат парите си за специални продукти.

Луксозните марки създават различен социален статус.

Това, което е лукс за една класа или в една страна, или в един период, може да бъде необходимо за друга класа, в друга страна или в друг период. С повишаването на стандарта на живот нещата, които са били лукс за дядовците, стават необходимост за техните внуци.

Икономистите класифицират потреблението на стоките като такива от първа необходимост и такива за лукс. Необходими за живот и ефективност са достатъчно количество пълноценна храна, топло облекло, гориво и подслон. Ако човек ги има, той поддържа живота си и физическата си форма.

Колкото по-висок е стандартът на живот, с който всеки конкретен човек е свикнал, толкова по-голям е броят и разнообразието на необходимите неща.

Едно дете, отгледано в дом на беден работещ човек, се чувства доста удобно и е доволно с много малко неща; но дете, отгледано в заможно семейство, толкова свиква с определен стандарт на къща, мебели, храна, облекло, прислуга и различни удобства, че би било абсолютно нещастно, ако бъде принудено да живее в среда и условия, в които живее семейството от работническата класа. Тези неща, които за по-бедния човек биха били лукс, са за него просто необходими; защото въпреки че може да съществува без тях, то не би могло да живее (в най-пълния смисъл на думата) без тях.

Друг пример. За нетърпелив учен книгите (които за много от нас са лукс и съвсем ненужни) са по-необходими дори и от храна, напитки и подслон; и би предпочел да остане без огън в студена нощ, отколкото да се лиши от тях.

Луксът обаче в разговорната реч често придобива нюанс на негативно значение. Нещо, което трябва да бъде осъдено. Днес разделителната линия е толкова неясна, че е трудно да стигнем до „греховното“ разточителство.

Според Кристофър Бери луксът е „разход, който надхвърля това, което е необходимо“. Във времето представите за лукс се променят драматично.

Някога е бил запазен само за аристокрацията и се е изразявал в пищни партита, съдове с позлата, разкошни дворци, хайвер, шампанско и прислуги. Френската монархия задава стандартите за охолен луксозен живот, запазен само за малцина избрани. В днешни времена хората вече не са в състояние да дешифрират какво е лукс. Той е станал по-емоционално задвижван и обсебен от себе си, което го прави по-малко свързан с традициите на аристокрацията и повече с това как се самоопределяме. „Луксът е необикновено удоволствие“ (Пол Смит), изградено върху желания. Тези желания днес се създават от известни личности, които играят важна роля в обществото. Основната функция на лукса остава да изгражда статус и да изразява власт.

Луксозните стоки създават емоционална обвързаност, чувство за личностна хармония, отношения със света на вътрешно красивото. Те оказват голямо влияние върху самочувствието.

Шестдесет процента от бизнеса на луксозната индустрия се контролират от 35 големи бранда. Какво обаче прави една компания луксозна? Обикновено това са марки с дългогодишна история и богато наследство, чиито продукти успяват да създават социален статус и да карат хората да се чувстват много специални.

В този случай дори само дизайнът на логото на марката е в състояние да създаде емоционална привързаност. Компютрите на Apple ви карат да се чувствате по-креативни, приобщават ви към престижа на типа хора, които използват марката. Премиум цените са също ексклузивен фактор, който създава имидж, произтичащ от наследството на марката да се грижи за богатата висша класа.  Публичните личности в изключителна степен укрепват желанието за притежаването ѝ.  

Различните култури могат да възприемат лукса по различен начин и хората в различни икономически класи ще консумират лукса различно.

Но в крайна сметка всички желаят лукс. Той е и диференциация. Изключително важно е да се открояваш, да бъдеш уникален и различен. Това е ключът към поддържането на желанието за определен имидж. Коко Шанел казва: „За да бъде незаменим, човек винаги трябва да бъде различен“.

Луксът е свързан с приключение и риск, тъй като, за да бъде различен, човек винаги трябва да поема риск.

Луксът означава състояние на голям комфорт или екстравагантен живот, или ненужен, но желан предмет. Той е угаждане, наслада от удобства и удоволствия. Много селективен е и изключителен, свързан е с усещането за изтънченост и вкус. Днес със социалните мрежи, където животът на богатите е видим, желанията са отприщени, стремежът за притежаване на статус символи е форсиран, интересът към култовите продукти е неимоверен. Луксът обаче е повече от култово бижу, той е цялостна концепция за начина на живот и потребление. Затова и разликата между отделните класи остава.

1 КОМЕНТАР
1
Боряна
25 May 2023, 16:51

Проблемът е, че голяма част от тези богаташи, които живеят в лукс са постигнали този стандарт не с труд и не по честен път! И оттук идва мнението на честните работещи хора по света, че луксът се свързва с престъпления, нечестни сделки и мафия.

ТВОЯТ КОМЕНТАР