Интересни факти от живота на забележителния художник и артист сюрреалист, 120 години от рождението на когото празнуваме днес:

1. На първия си изпит в Художествената академия в Мадрид, Дали сяда пред изпитващите го и се провиква: „На никого тук не давам правото да ме оценява. Отивам си.“ Въпреки усилията на баща си да спаси положението, Дали е изключен от Академията.
2. Родителите му вярват, че той е прероденият си брат. Художникът се ражда девет месеца след смъртта на двегодишния си брат, починал от вирусен гастроентерит. Дори му дават неговото име – Салвадор. Дали през целия си живот осмисля трансцеденталната си връзка с брат си и дори му посвещава свои картини.

      3. Салвадор Дали твърди, че никога не е взимал наркотици, за да предизвика халюцинациите, които са един от основните източници на вдъхновение на неговото творчество. Вместо това той имал специална         техника, за да достигне психеделично състояние – взирал се в обектите толкова дълго и съсредоточено, че те изведнъж приемали друга форма. Кой знае защо художникът не използва понятието „медитация“.

      4. Дали е изключен от групата на сюрреалистите по нареждане на Андре Бретон, тъй като последният не можел да приеме факта, че някой от творците в тази група отказва да ругае и отрича испанския диктатор Франко и си позволява да признава, че е обсебен от личността на Адолф Хитлер. През целия си живот Бретон е убеден, че Дали е готов да направи всичко за пари.

      5. Салвадор Дали е автор на декорите на филма на Алфред Хичкок „Омагьосаният“ (1945) с Ингрид Бергман и Грегъри Пек в главните роли. Неговата работа във филма е особено въздействаща в сцената със съня на героя на Грегъри Пек. За Дали светът на сънищата е най-висшата реалност

      6. Плаща в ресторантите със свои рисунки. Художникът никак не обичал да плаща за екстравагантните си вечери, затова си изработил схема: организирал многолюдни и пищни вечери със свои приятели в някой скъп парижки ресторант, а когато идвало време да плати сметката, попълвал чек. На гърба на чека обаче надрасквал набързо някаква рисунка. И тъй като всеки собственик на ресторант в Париж искал да има оригинал на Дали, на никой не му и хрумвало да осребри чека.

      7. Салвадор Дали има забележителен домашен любимец - оцелот (средно голям хищник от семейство Котки) на име Бабу. Води го навсякъде със себе си, включително и в ресторанти, разбира се - на повод. Когато някой от присъстващите се стряскал от животното, Дали спокойно обяснявал, че това е просто котка, койято той е изрисувал с поп арт мотиви.

      8. Разказите за екстравагантностите му нямат край. Веднъж Дали отишъл на лекция, облечен във водолазен костюм… Веднъж Дали наел Ролс- Ройс Фантом, невероятна лимузина, напълнил я с карфиол и така пътувал от Испания до Париж. Веднъж Дали се държал като съвсем обикновен човек… Тази необикновенна ситуация се развила по време на подписването на договор, в който художникът предоставял своето име на млад бизнесмен, искащ да развие марка парфюми „Салвадор Дали“. Бизнесменът разказва, че художникът подписал всички документи съвсем спокойно, почерпил го с чай и провели съвсем нормален разговор. Преживяването било дори малко разочароващо, защото бизнесменът очаквал да стане свидетел на поне някоя лудост на испанеца. Когато се прибрал у дома, разгледал документите и разбрал, че Дали е подписал всеки един документ с различен подпис.

      9. Салвадор Дали е омагьосан от теориите на Зигмунд Фройд и го смята за един от своите учители. На една лекция на Фройд през 1938 г., Дали му показва свои рисунки. Фройд не е фен на сюрреалистите, но признава, че Дали е „технически перфектен майстор“.

      10. Историята на един знаменит мустак. Дали много харесвал мустаците на Марсел Пруст, но ги намирал за „малко депресирани“. Затова си отгледал собствени – „заострени и агресивни“, както сам с удоволствие ги определя. Когато го питат как ги поддържа, той отговаря, че много обича да си хапва фурми за десерт и след като си хапне, не си изтрива ръцете в салфетка, а си заостря мустаците като сладкият лепкав сок от фурмите придава на мустаците му точно вида, който художникът иска.