Съкращенията в обикновения персонал на международните издания и удвояването на хонорарите на главните редактори – фаворити на Уинтур и Нюхаус, се превърнаха в повод за стачка в коридорите на американското издание на Vogue, която утихна толкова бързо, колкото и избухна в няколко новинарски сайта.

Вятърът на промяната

В една ранна сутрин през лятото на 2020 г. настоящият главен редактор на британското издание на Vogue пътува за работното си място. Лондон е непривично тих, няма много хора по улицата, страхът от ковид пандемията владее целия свят. Това е и първият пълнокръвен работен ден на Едуард след дълга пауза и работа от дистанция. В главата му са всички страници от най-големия брой за годината – септемврийския. Темата му е надеждата, а корицата събира различни хора – футболиста Маркъс Ръшфорд и модела Адуа Абоа. Вдъхновен от постигнатото, въпреки стреса и липсата на директно общуване с екипа, Едуард отваря вратата на офиса с предчувствие за победа. В момента, в който прекрачва входа, охраната се насочва към него с думите: „Доставките се правят на служебния вход, момче!“. В интервю за вестник „Гардиън“ Едуард си спомня, че в този момент му се появяват две мисли: „Нека денят да е без предизвикателства, Сатана“, и – „Мога да направя нещо по въпроса!“.

И започва да прави малки и едва забележими промени, които да подобрят работния процес, отношенията в екипа и проблема с расизма. За разлика от Ана Уинтур, която започва работния си ден с тенис, Едуард посреща новите предизвикателства с 15-минутна медитация. После разхожда кучето си Ру, чийто профил в Инстаграм има над 17 хиляди последователи, и през ден говори с един от най-добрите си приятели, актьора Идрис Елба. С него обсъжда най-често и работния вариант на книгата си. Актьорът дава ценни съвети и връща на пауза моментите в живота на Едуард, които му се струват не само интересни, но и вдъхновяващи за младите хора днес.

„Израснах в семейството на военнослужещ и шивачка в Гана. Бях едно от общо шест деца и бързо свикнах с ритъма на постоянното преместване – от база в база. Когато се преместихме в Лондон, живеехме в две стаи, но бях щастлив, защото идвах на ново, непознато, необикновено място. Бях пленен от красивите сгради, интересните хора и модните списания. Трябва да призная, че от време на време крадях от списанията, оставени за разглеждане във веригата WH Smith. Баща ми не беше щастлив от увлеченията ми и спря да ми говори. Сдобрихме се години по-късно, когато кралица Елизабет ми връчи медал за постижения. Беше горд с мен. За него този медал значеше много повече от това, което значеше за мен!“

Като моден стилист Едуард винаги набляга на разнообразието – урок, който научава от вече покойната си майка Грейс. Като намигване на съдбата, неговият ментор в американското издание на Vogue е също Грейс – прочутата стилистка мадам Кодингтън. Тя кани младия Едуард да снима фотосесии и да направи голямата крачка от работа в списание I-d към сътрудничество в царството на Уинтур. В интервюта той споделя, че е научил много от Грейс Кодингтън, която му дава ценен съвет – винаги да бяга от зоната си на комфорт. Може би затова почти всичките му корици като главен редактор на Vogue са предизвикателства. Такава е и появата на Линда Еванджелиста на корицата на септемврийското издание, заснето от вездесъщия Стивън Майзел. „Линда е истинска икона, а това, което преживя, и начинът, по който избра да излезе на светло и да сподели страданията си покрай неуспешната пластична операция, показва, че ако красотата не може да спаси света, поне може да спаси себе си. Уважавам правото ѝ на избор да се изправи срещу стрелките на времето, както и силата ѝ да се опълчи срещу индустрията, която мами с обещания за невероятни резултати на гърба на жените!“

Въпреки постигнатите успехи до днес, Едуард Енинфул все още чува да го наричат „протежето на Уинтур“, но вече не се притеснява от коментарите и донякъде с чувство за хумор издава, че дължи баланса и доброто си психично здраве на „шума в ушите“. „Да, Ана е безчувствена, но когато уважава някого, го чува!“

На въпрос на вестник „Ню Йорк Таймс“ дали има някакви притеснения по отношение на бързата скорост, с която се развива кариерата на Едуард по върховете на Conde Nast, Ана Уинтур връща имейл с едно изречение: „Живея в настоящето, съветвам ви и вие да правите това!“.