Най-хубавото, което ви се случи подир сянката на кондора, е… Къде бихте се върнали още утре?

Първото място, на което си обещах да се върна, беше Сукре – старата столица на Боливия. Средновековен, чаровен, кокетен, сякаш излязъл от приказка град. С каменни улички, белосани испански къщи, прекрасен климат на вечна пролет и хиляди езикови школи. В Сукре непременно ще се върна, за да уча испански.

Само седмица по-късно обаче изневерих на Сукре, защото попаднахме в Арекипа – още един средновековно достолепен и романтично красив град, иззидан от бял местен камък, в подножието на величествени вулкани, с невероятни кулинарни изкушения, множество църкви и десетки туристически дестинации за покоряване.
На Арекипа също не останах вярна дълго – отидохме на Галапагос и аз моментално забравих обещанията и клетвите си от предните дни. Галапагоският архипелаг е просто раят на земята. И бих се връщала там отново и отново, без да ми омръзне.

Човек би си помислил, че след земния рай нищо вече не би могло да спечели невярното ми сърце, но Картахена успя. Карибската перла на Колумбия, градът на Маркес, най-романтичното място на света, където магическата реалност е просмукана в камъните и дървените балкончета на къщите, в соления въздух и шарените тюрбани на чернокожите продавачки на плодове, където в тъмна уличка още може да се чуе среднощното звънтене на пиратските оръжия, а крепостните оръдия, строени в бойни редици, ръждиви и неми, все тъй строго посрещат пристигащите кораби. Картахена е мечта, пресъздадена в реалност.