Междувременно Кенеди-младши се опитва да развива списанието „Джордж“ – търси инвеститори, намира си съдружник и партньор в лицето на Майкъл Бърман. Една вечер, прибирайки се у дома, заварва Каролин просната на дивана в компанията на свои гей приятели от модните среди – всички били надрусани с кокаин почти до безсъзнание. Джон знаел добре, че Каролин като истинско нюйоркско парти момиче понякога посягала към кокаина, но никога не я бил виждал в подобно състояние. Самият той нямал нужда от наркотици, стигали му екстремните спортове – адреналинът бил неговият наркотик. Каролин обаче изпадала в истинска ярост всеки път, когато той отивал във фитнеса, да кара каяк или сърф с приятелите си. Имала усещането, че така той бяга от нея и нейната депресия. И съвсем не била далеч от истината.

В ръцете на съдбата

Когато Джон започва да подхвърля идеята да си имат дете, Каролин се превръща в истинска Горгона Медуза. „Не виждаш ли, че живеем в аквариум, непрекъснато сме на показ? Как бих могла да причиня това на детето си?“ – казва му тя. С течение на времето все по-често и по-често отказва да правят секс. Депресията я поглъща безмилостно, а търпението на Джон все повече се изчерпва. Започва да му писва от непрекъснатите скандали, от хапливия ѝ пиянски език, с който неведнъж го злепоставя пред негови бизнес партньори и приятели, дори от нещастието ѝ.

Караниците им често преминават във физическо насилие, и то от страна на Каролин. Веднъж след подобен „домашен инцидент“ Джон трябвало да бъде откаран в спешното отделение за операция за възстановяване на прекъснат нерв на дясната му китка. Той обяснява нараняването като резултат от глупав домашен инцидент с нож, но приятелите му са сигурни, че Каролин е виновна. И двамата са страстни до глупост и допускат емоциите да ги превземат изцяло и да диктуват поведението им.

Ревнуват се като луди. Джон – от бившия ѝ любовник, модел на бельо на Calvin Klein (в един момент се оказало, че тя наистина му изневерявала с него), а тя  – от всичките му бивши и най-вече от Дарил Хана, която била последното му гадже, преди да се влюби фатално в самата нея. Но нищо не може да се сравни с ревността ѝ от работата му в списанието. Каролин развива истинска параноя – ненавижда съдружника му Майкъл Бърман, смята го за лицемер и измамник и убеждава мъжа си да се раздели с него.

В крайна сметка Бърман наистина напуска компанията, защото не издържа на напрежението, но след неговото напускане списанието стремглаво тръгва надолу. Джон Кенеди-младши не успява сам да спаси бизнеса си. И въпреки че все още прави всичко, което Каролин пожелае, усеща, че най-вероятно няма да успее да спаси и брака си. Джон организира за жена си далечна екзотична екскурзия, но резултатът е нулев. След това успяват да се договорят да започнат семейна психотерапия, за да съхранят връзката си. Каролин буквално бяга от кабинета още на втория сеанс – веднага след като терапевтът я попитал за зависимостта ѝ от кокаина – и никога не се връща обратно.

И двамата, уморени до смърт от връзката си, от комплексите си и дори от самите себе си, решават, че ще е най-добре известно време да поживеят разделени. Джон се изнася от общото им жилище и наема апартамент в хотел, а докато живеят сами, Каролин окончателно си връща навиците отпреди Джон Кенеди-младши да влезе в живота ѝ – партита, алкохол, кокаин по ноздрите, спи през деня, живее нощем. Освен това продължава така старателно да отглежда нещастието си, сякаш предпочита да потъне в него, вместо да излезе на светло.

Два дни преди трагичния инцидент Джон Кенеди-младши (с патерици, заради счупения наскоро при учебен полет глезен) се среща с Каролин и сестра ѝ Лорън, която всъщност организира срещата, за да се опита да ги сдобри. Разговорът бил дълъг, но в крайна сметка Лорън успява да ги убеди да си дадат още един, последен шанс. Нейното настояване довежда до фаталната идея тримата заедно да заминат на сватбата на Рори Кенеди, братовчед на Джон, която щяла да се състои след два дни в Хаянис Порт.

Джон заявява, че сам ще пилотира самолета. Останалото е история, в която се знае само, че през нощта, когато са летели, видимостта е била лоша и Джон е загубил ориентация над Атлантическия океан поради неопитност. А може би ако Лорън Бесет не беше настоявала толкова двамата да опитат отново, а ги бе оставила спокойно да се разделят, всичко щеше да приключи по друг начин.

Джон Кенеди-младши е на 38 години, а Каролин Бесет – на 33, когато тъмните води на Атлантика ги поглъщат завинаги. Не успяват да бъдат заедно в живота, но затова пък остават заедно в смъртта. Парадоксално, но в техния случай „докато смъртта ни раздели“ се превръща в „докато смъртта ни събере“. А в това също има нещо мрачно-романтично, страшно, филмово, приказно, което медиите продължават да раздухват и до днес.
Ето, дори и в този текст.