За Каролин натискът на медиите, на който са подложени веднага след сватбата си, е истинско изтезание. При завръщането от медения си месец през есента на 1996 г. двамата заварват тълпа журналисти и папараци, направили си нещо като палатков лагер пред вратата на апартамента им в манхатънския квартал Трайбека. „Добре дошла в цирка! – казва ѝ тихо Джон. – Просто игнорирай клоуните, това е всичко.“ Вместо да игнорира каквото и да е обаче, Каролин получава нещо като паническа атака, защото едва сега осъзнава какво я очаква. Още на следващия ден снимките ѝ са на първа страница на всички най-четени всекидневници, из всички телевизии. От този момент нататък за нея започва истинска битка за оцеляване.

Веднага започват да я сравняват със свекърва ѝ Жаклин Кенеди – сравнение, което тя достойно успява да издържи. Всички важни клечки от модния свят ѝ отдават дължимото – Ана Уинтур, властелинката на Vogue, тутакси ѝ предлага корица, а дизайнерът Ралф Лорън иска да я превърне в лице на своята модна къща. Дори казва на екипа си: „Всеки път, когато проектирате нещо, мислете за Каролин Бесет“.

Медийната истерия буквално срива Каролин. Чувства се под непрекъснато наблюдение и контрол. Бързо намразва манхатънския им апартамент, вечно обсаден от папараци. Не харесва и атмосферата, която цари в него – прилича ѝ на ергенско жилище, в което все още се носят призраците на многобройните бивши гаджета на мъжа ѝ. Още след първия месец заявява на Джон, че ще поживее една седмица при близкия си приятел дизайнера Гордън Хендерсън, за да си почине от цялата невъобразима суматоха.

С течение на времето нещата стават все по-зле и по-зле – Каролин се затваря вкъщи и не си подава носа навън в продължение на цял месец. Приятелите, които я посещават през това време, казват, че очите ѝ непрекъснато били подути от плач. Отказва да присъства на каквито и да било светски събития, независимо колко са важни за Джон. „Каролин беше като див кон – казва техен семеен приятел пред Vanity Fair. – Беше цапната в устата и обичаше да бъде непочтителна. На висок глас наричаше Джон „педал“, дори и на публични места.“