Газиантеп е център на сапуна от Низип, на основата на зехтин. През последните години сапуните от зехтин заемат почетно място в банята и кухнята у дома. Оцених високо низипския сапун и закупих с шамфъстък, кайсиеви ядки и шафран. С огромно вълнение посещавахме дюкяните на майсторите ковачи на мед, за да разглеждаме съдове с вековна традиция на сладки приказки и чаша напитка със салеп. В работилниците на обущарите шиенето на обувки и сандали на ръка истински впечатлява с високото качество!

Попаднахме и на чуден семеен магазин за тъкани копринено-памучни платове с прелестни десени и цветове, направо взети от „Хиляда и една нощ“. Беше неизбежно да си тръгна оттам с чифт шалвари, които стоят много шик в по-съвременна интерпретация.
В Газиантеп се намира най-големият в света Музей на мозайките Zeugma, градът е разположен върху земи, обитавани от римляни и византийци. Музеят е внушителен, с две изложбени сгради на два етажа и с над 1700 кв. м възстановени мозайки.  Развълнувах се да видя изяществото на картините от камъчета, дошли от древни вили и дворци. Сюжети като „Сатир и Антиопа“ от вилата на Посейдон от 2. век или „Отвличането на Европа“ от 2.–3. век са истинско съкровище.

Мозайката, станала своеобразен символ на Газиантеп и наречена от археолозите „Циганско момиче“, е разположена в самостоятелна тъмна зала. Авторът ѝ е използвал техника като тази на Леонардо да Винчи, за да изобрази живите очи, пълни едновременно с радост и тъга, които сякаш ни следват и ни говорят. Висше майсторство на портрета още от 2.–3. век, и то на мозайка!

А храната, ах, храната! Градът се слави с най-добрия катмер – десерта с 4 основни съставки: тънка като пергамент точена и мятана над главата кора, умерено количество захар, изобилие от шамфъстък и млечен крем с меко сирене. Сгънат като квадратен плик, запечен с малко масло, нарязан и щедро поръсен с шамфъстък, този десерт се запомня.

Опитахме и баклава-сарма с шамфъстък, класическа баклава с орехи и затвърдихме мнението, че тук живеят едни от най-добрите майстори на сладости в Турция. Ще препоръчам две много достойни места за катмер – в едното занаятът е предаван от дядо на внук от 1925 г. – Katmerci Zekeriya Usta. Там всички вкусове са по-наситени, и на пълнежа, и на маслото. Второто място – Akaroğlu Katmer, с известния шеф Емре, ни очарова с финия и много хармоничен вкус на десерта – изящен и само за глезене. Вкусихме menenciç kahve (мененджич каве) в най-старото кафене в града – Tahmis Kahvesi от 1653 г.

Любопитното за тази напитка е, че се вари в джезве като турското кафе, но е направена от изсушени и смлени плодчета на дървото Pistacia terebinthus, което се среща в Югоизточна Турция. Вкусна е и с ненатрапчив аромат на шамфъстък, като уточнявам, че става дума за различно дърво от това, което ни дарява с ядката шамфъстък. Срещнахме тези плодчета навсякъде в магазините за подправки и ядки, също на изобилния пазар Almacı Pazarı (Алмаджъ пазаръ), опитахме ги и като здравословен снак – изпечени заедно с леблебия.

Градът се слави също с кебапа си, основно от агнешко месо и черен дроб. В кебапчийниците щандовете с подготвени шишове искряха от свежест, отрупани с много зеленчуци и зеленини за придружаващата по-пикантна салата. За хората, обичащи месото, това е дестинация, която заслужава внимание.

Завършвам тази дълга кулинарна разходка със закуската в Газиантеп, в малкия хотел Bey Konağı, защото тя стана обединяващото гастрономическо преживяване за всичките 4 региона на Турция, които посетихме. Ястието, което запомних с вълнение, е menemen, нещо като нашия миш-маш, но не съвсем. Опитахме различни негови превъплъщения, нали страната е просторна, а родното му място е в близост до Измир. Прави се на тиган със сладки, дребно нарязани домати без люспа, зелени чушки, яйца, мерудии, червен и черен пипер и зехтин. В Газиантеп го опитахме различен – с вкусни и пълни със сладост слънчеви домати, прясно сирене, нежно разтопено при изпичането, пипер и щедро количество зехтин. Толкова семпло ястие и така съвършено! Поднесено в онзи красив меден съд с дръжки, в който храната е особено вкусна и автентична, точно като частицата от Турция, която видяхме и преживяхме.