Кацнахме в Измир (след прехвърляне в Истанбул) и директно се отправихме към стартовата ни точка, градчето Алачатъ на брега на Егейско море. Ще го запомня с десетки пръснати из тесните калдъръмени улички барове, жужащи до един след полунощ. Алачатъ е и градче на сакъза – близо е до Чешме, а отсреща е остров Хиос, и ни посрещна с локум, бяло сладко, курабии, сладолед и турско кафе, всичко със сакъз, без да се набляга на захарта и сладостта.

Отседнахме в кокетния семеен Chigdem hotel, с 11 уникално декорирани просторни стаи в каменна и добре гледана къща с прекрасна градина, с мили и весели стопани, и закуска, която ме кара да си мисля, че е благодат да съм breakfast person (човек на закуската). При гостоприемната домакиня Чикдем (в превод минзухар), чието име носи хотелът, опитахме невероятни сладка (включително от едри зелени маслини без костилка), сочни палачинки, вкусни мекички, много видове трапезни маслини, чудни зеленини и вкусно турско кафе, поднесено с локум с ядки. Истински празник на живота, споделянето и радостта от простите неща, които са и най-сложни за съвременния човек.

Не мога да не отбележа и вечерята ни недалеч от град Урла сред маслинови дървета и градини със зеленини и билки, цитруси и разцъфнали цветя, в ресторант OdUrla – модна гастрономическа дестинация, известен с местната си и сезонна храна, направо от градината. Особено ме впечатлиха задушените нежно мариновани сърца на артишок върху опушено пюре от артишок, съчетани с крем от мента и билки, крем от портокал и прах от изсушени портокалови корички – удивително е да добавиш свежестта на цитруса в това ястие!

Насладих се и на севичето с улова на деня – пресен лаврак, ястие, възхитително със свежестта на лайма и по-сладките цитруси, и с нежната пикантност на пипера, в това число и розов. Третата изненада бяха малките „кюфтенца“ от нахутена паста с център от задушен с леки сладки подправки праз лук. Независимо от многобройните маси и жужащ персонал, имахме честта един от шеф-готвачите лично да ни разкаже за повечето от ястията, които избрахме за вечерята.

След двата дни в Алачатъ се отправихме към планинското селце Шириндже и хотела с малки каменни къщи сред пищно зелена градина с името „Нишанян“. Мястото, кацнало на върха на склона, е тихо, спокойно и с гледка, ширнала се към хоризонта, а в ниското на стотина метра пеша е самото село. Няма да разказвам разточително за закуската тук, само ще отбележа, че в Егейска Турция мекичките и менемен (миш-маш) са на голяма почит.

В Шириндже и Нишанян си струва да дойде човек и за няколко дни, защото природата е толкова жива и свежа, че подканва да обуеш маратонки и да пребродиш пътеките, склоновете и долините наоколо. Макове и безброй цъфнали цветя, акация и глициния, ябълки, орехи, кайсии и напъпили маслинови дървета насищат сетивата с красота и ухания, а зелените бадеми, които са вече оформени и хрупкат от свежест в устата, поръсени с малко сол, са чудни и напомнят на по-познатите ни пролетни джанки. Китките с цветовете на сумака също ме зарадваха, защото ги бях виждала само на снимка в Уикипедия. Разбира се, купих веднага от една баба пликче със стрит сумак, ароматна мента и дафинов лист за ароматен спомен.

Продължихме пътешествието към Фетие и по пътя се изкушихме от съботния пазар в градчето Селчук – два вида артишок, свежа тученица, магданоз и рукола, лимони, цветове от тиквички, извара, яйца и маслини. Очакваше ни семпла домашно приготвена вечеря и разточителна вечер „под асмата“ в къщата, в която отседнахме. След по-дългия преход през този ден ни се искаше да не бързаме в търсене на ресторанти. А и винаги е хубаво да си купим местни продукти, да си ги приготвим и да им се насладим!

Фетие ме очарова с дълга плажна ивица с пъстри сламени чадъри, с крайбрежния парк за разходки и детски игри, с много зелен хълмист релеф, и с усещането за планина и прохлада. Нямаше как да не отидем до емблематичната синя лагуна Олудениз за следобеден плаж, а на връщане да се отбием до рибния пазар в града. Влизаш през безистен от улицата и се озоваваш сред столетни кедрови дървета, безброй охладени рибни щандове в центъра, а в периферията – над десет ресторанта със спретнато подредени дървени маси и подканващ персонал. Всеки един от тях може да приготви избраните и закупени риби и морски деликатеси срещу такса и да поднесе разядки, мезета, салати, хляб, десерти, вина и ракъ за вечеря. Барбун и текир (дребни червени риби) на тиган, лаврак на скара, скариди в пикантно масло и с какво ли още не отрупаха масата ни в ресторант Hilmi! С останалия лаврак приготвихме сандвичи за следващия ден.