В края на 90-те и началото на 21. век Фрейзър е сред звездите на Холивуд с участието си в комедии като „Човекът от джунглата“, „Кроманьонецът“, „Въздухари“ и особено с четирите части на приключенския блокбастър „Мумията“, както и с независими филми като „Катастрофа“ на Пол Хагис. След това следите му започват да се губят, или поне избледняват почти до невидимост. Къде изчезна Брендън Фрейзър и защо точно сега отново се сещаме за него?

Отговорът на втория въпрос не е толкова труден. Американските медии го нарекоха „Бренесанс“ – игра на думи в смисъл „ренесансът на Брендън“. Фрейзър наистина отново е на линия, при това не с един, а с няколко големи, амбициозни проекта, в които са въвлечени все сериозни имена – първокласни продуценти и истински звезди.  

В The Whale (от англ. „Китът“) на Дарън Аронофски по едноименната пиеса на Самюъл Хънтър, Фрейзър играе 270-килограмов мъж на име Чарли, който се стреми да възстанови връзката с дъщеря си, но за целта най-напред трябва да преодолее и разреши някои свои вътрешни конфликти. Премиерата на филма бе на Венецианския кинофестивал през септември. Другите заглавия, в които ни предстои да гледаме 54-годишния Брендън Фрейзър, също си ги бива.

Съдете сами: уестърнът на Мартин Скорсезе Killers of the Flower Moon, разказващ за убийствата на индианци от племето осейдж през 20-те години на миналия век заради открити нефтени находища в земите им – в този филм си партнира с Робърт де Ниро и Леонардо ди Каприо; No Sudden Move („Без резки движения“) на Стивън Содърбърг, където е в ролята на мафиотски бос от 50-те години с Бенисио дел Торо; комедията Brothers („Братя“) с Джош Бролин, Питър Динклидж и Глен Клоуз; хорърът Behind the Curtain of Night („Зад завесата на нощта“) на Далибор Стак, където е в главната роля.

Отговорът на първия въпрос обаче е доста по-сложен. Ако разгледаме филмографията на Брендън Фрейзър от последните 20-ина години, ще видим, че всъщност той никъде не е изчезвал. Не и в буквалния смисъл на думата. Снимал е в доста сериали и немалко филми, но сред тях няма нито едно заглавие, което да е предизвикало по какъвто и да е начин вниманието на зрителите, критиците или медиите. Нито едно. Фрейзър – съзнателно или не – просто се е изпарил от холивудския Олимп и е работил, за да се издържа, без особени претенции към това, което му се предлага. В един момент – да кажем след последната част на „Мумията“ от 2008 г. – той сякаш прави един голям скок назад, право в B-листата. И става невидим за повече от 10 години.

През тези 10 години тук-там все пак се появява информация за това какво се случва с актьора – например през 2017 г. дава голямо интервю за GQ, в което за пър-ви път споделя някои важни факти за живота и кариерата си. Въз основа на тази информация можем със задна дата да си изградим три версии за „изчезването“ на Брендън Фрейзър.

Версия първа: Синът

Първородният син на актьора Грифин, роден през 2002 г. от брака му с актрисата, а по-късно и писателка Афтън Смит, е диагностициран с аутизъм през 2005 г. Брендън и Афтън се запознават на парти в дома на Уинона Райдър през 1993 г., а пет години по-късно сключ-ват брак. По това време Фрейзър тъкмо е в преддверието на големия успех – снима „Мумията“, своя най-голям хит. За сравнение – за „Мумията“ хонорарът му е 2 млн. долара, но успехът на филма е толкова голям, че за следващия му филм „Заслепени от желания“ Фрейзър вече получава 10 милиона.

Така че когато Грифин се появява на бял свят, баща му вече е звезда. Диагнозата на момчето е поставена, след като през първите няколко години от живота си то има все по-осезаеми проблеми с говора, емоциите и общуването. Брендън и Афтън имат още двама синове – Холдън и Лийланд, но през 2008 г. обявяват, че се развеждат. Бракоразводното им дело е продължително и много тежко, истинска битка. В крайна сметка съдът решава, че Фрейзър трябва да изплаща на бившата си жена почти 1 милион долара годишна издръжка. Освен това той се грижи и за сина им Грифин.

Докато снима сериал в Мексико, актьорът буквално се влюбва в един от конете, които участват във филма – Пекас. През почивките между снимките го наблюдава в конюшнята и вижда, че всички други коне проявяват агресия към него – хапят го и го ритат, а той никога не им отвръща. Решава да откупи този кон и да го подари на сина си. Купува и ранчо, в което Пекас да живее и да бъде обгрижван. По думите му животното дава на Грифин любов и разбиране без думи, каквито никой човек не би могъл да му даде.

Версия втора: Тялото

Брендън Фрейзър едва не умира на снимачната площадка на филма „Мумията“. В една от сцените героят му увисва на бесилото, но работата е там, че Фрейзър наистина се задушава и губи съзнание, налага се да бъде реанимиран от медицинско лице. Актьорската му кариера се оказва пълна с подобни случаи. Още в един от най-ранните си филми – Dogfight (1991), когато е едва 23-годишен, той прави първата си каскада (при това без да е каскадьор) и получава първата си травма. Тогава е в епизодична роля и по сценарий в конкретната екшън сцена трябва да бъде хвърлен върху флипер (игрален автомат). За да се докаже, тъй като тепърва прохожда в занаята, той се отказва от дубльор, но понеже не владее техниките на професионалните каскадьори, си натъртва реброто. „Бях готов да го счупя, ако трябва“ – казва днес актьорът. За самоотвержеността си получава 50 долара бонус.

По-късно обаче, дори когато е вече известен актьор и истинска звезда, той продължава да подлага тялото си на всевъзможни експерименти. През годините преживява поредица от мъчителни и сложни операции на гръбначния стълб, смяна на колянна става, операция на гласни връзки. В продължение на седем години – докато снима „Мумията“ и продълженията ѝ – е или на снимки, или в болницата. В един момент се оказва, че физическата болка се е превърнала в негова втора природа. Не може да отиде на снимки, без да „опакова“ тялото си в охлаждащи компреси със специален гел или торбички с лед. „Изграждах си нещо като екзоскелет, за да се предпазя, но знаех, че рано или късно тялото ми просто ще откаже да изпълнява тази свръхпрограма“ – споделя днес Фрейзър.

Версия трета: Отмъщението

Звездата от „Мумията“ разказва публично за този скандален случай в кариерата си именно в интервюто за GQ от 2017 г. Историята е нещо като предвестник на #MeToo разкритията, само че потърпевшият е мъж, самият Брендън Фрейзър. Според разказа му през лятото на 2003 г. той бил поканен в хотел „Бевърли Хилс“ на обяд, организиран от Асоциацията на чуждестранната преса в Холивуд, която е домакин на Златните глобуси.

На излизане от хотела Фрейзър срещнал Филип Берк, бивш президент на Асоциацията. Фоайето било претъпкано, Берк протегнал дясната си ръка, за да се ръкува с Брендън, а с лявата опипал най-безцеремонно задните му части. Фрейзър казва, че в този момент бил обзет от паника и страх, почувствал се като малко дете, искало му се да се разплаче. После негови представители поискали писмено извинение от Филип Берк, който от своя страна отричал всичко и твърдял, че Фрейзър си е изфабрикувал цялата история. Само че след този случай кариерата на актьора стремително тръгва надолу – вече никой не му предлагал добри роли, дори не го канели на Златните глобуси. Медиите запазили пълно мълчание.

Голямото завръщане

Да, Брендън Фрейзър се завръща и е по-голям от всякога – цели 270 кг. Толкова тежи героят му Чарли във филма „Китът“ на Дарън Аронофски. Физическата трансформация на актьора е удивителна, но той си е взел поука от всичко преживяно и вече отказва да подлага тялото си на тормоз. „Възползвам се от всичко възможно –  грим, протези, специален костюм, както и доза CGI ефекти, чрез които доусъвършенстваме движенията на тази огромна телесна маса, каквато представлява моят герой“ – разказва Фрейзър.
Още след публикуването на първите кадри от филма коментарите на феновете са: Дайте му „Оскар“! Дали Фрейзър ще получи „Оскар“, или не, ще видим, но едно е сигурно – време е за Бренесанс!