Невероятно е това, което казваш, защото аз гледах спектакъла от 16-и ред и наистина през цялото време си мислех как така ясно виждам очите на актьорите. В театъра очите няма как да са акцент. Но той го беше постигнал.

Ето това ще му го кажа. (Смях.) Хипердетайлен! Аз играя Ариел с изкуствени нокти. Не знам дали се забелязва, или не, но той държи на такива неща. На мен този опит ми беше изключително ценен. Една вечер след представление се прибрах при мама и тате и им казах, че съм каталясала, а майка ми напомни, че като малка много съм си мечтаела да съм смъртно уморена от театър, от работа. Ето, мечтите се сбъдват.

Разбрах, че си се занимавала с балет 13 години, след което 13 години изобщо не си танцувала. Как въобще успя отново да стъпиш в палците след толкова години?

От професионлана гледна точка е абсолютно недопустимо да се случва по този начин, но когато си се занимавал известен период сериозно с нещо, ти просто знаеш как да излъжеш. Знаеш какво можеш да си позволиш… В този смисъл аз успях да „излъжа“ Боб Уилсън. В началото той искаше да съм на палци през цялото време, но пък се оказа, че вдигат много шум на сцената, и той се отказа.

Носиш ли си белезите от балета? Виждала съм пръстите на балерина, може да са доста стряскаща гледка.

По-важните белези са отвътре, не са на краката. Най-важното изречение, което съм научила от моята учителка по балет е, че човек трябва да се научи да се учи.

Балетът е и изключителна дисциплина, доколкото знам. Помага ли ти тази дисциплина сега? Ти се занимаваш с толкова много неща.

Така е, в балета сме изкарали по една казарма. Е, имам колеги, които са много по-заети от мен, имат семейства, деца… Аз имам приятел, с когото живея и който ми помага за много неща. Може би и мама ми е помог-
нала много, защото като малка ме учеше как да си подреждам стаята. Казваше ми: започваш с това ъгълче и като го свършиш, преминаваш към другото и така, докато подредиш цялата стая. Това ме научи да съм последователна и сега по същия начин си подреждам дневния си график – отивам на репетиции, като свършат – в Yalta Art Room да си приключа административната работа, като го направя – на представление, и така едно след друго, постепенно…

Кога ти е времето, в което нищо не правиш?

През последните 5–6 години прекарвам последните две седмици от август в Созопол, в базата на Народния театър. И там наистина си почивам с много близки на душата и сърцето ми приятели. Последното ми море там бе тежко за мен във всякакъв план, включително и в личен. И бях много натоварена, защото точно започнаха репетициите в „Бурята“, снимахме и „Съни Бийч“, освен това трябваше да помогна на семейството ми, на баща ми… Имах нужда от душеспасителна почивка и я получих. Бях с някои от най близките ми хора – Владо Тодоров, Санчо Финци (актьорът Самуел Финци, б.р.), Яско Гюзелев (художникът Ясен Гюзелев), Пламен Иванов, с приятелките ми, с които всяка година си правим т.нар. женско море – Мина, Галя, Сребрина… Актриси сме всичките. Имам си и други приятелки, с които не се събираме толкова често, но знам, че са там, че са ми гръб, това са Райчето и Санди, които обичам с цялата си душа и сърце.