Какво мечтаете за сина ви?

Да бъде честен човек и да е щастлив. Искам да прави това, което го прави щастлив, да го научим да бъде щастлив. Нека има академично образование, да знае как да се държи със семейството си и в семейните отношения, в обществото и в живота, но за мен по-важно е обучението в радостта. И аз съм инвестирал много в това обучение.

Как?

Давайки му много любов и нежност. Вижте ме – аз съм изследовател и много пътувах, но откакто се роди детето ми, съм до семейството ми. Виждал съм много изследователи, които продължават да пътуват и когато решат да се върнат вкъщи, детето им се оказва на 20 години. Това е грешка! А на мен ми харесва племенният манталитет – да си близо до своето племе. Моето племе е семейството ми. И съм до него. Според мен детето, израснало с майка си и баща си, е силно. Даваме му знание за корените му и крила с обучението в радост.

Баща ми почина, когато бях на 11. И съм благодарен на майка ми, за доверието да следвам това, за което мечтая. Даде ми свобода. А аз съм много привързан към сина ми и понеже като изследовател съм рискувал с много опасни експедиции, съм свикнал да чета сигналите на опасността и съм непрекъснато напрегнат за Симеон Хасан. Непрекъснато го предупреждавам за какво да внимава. Това ме кара да си мисля за майка ми, колко ли съм я карал да страда.

Знаете ли, преди 20 години, на 26 октомври бях сред журналистите, които отразяваха сватбата ви в Царска Бистрица. Беше много красиво!

Беше магично.

Мислех си как ли се чувствате сред тези крале и кралски особи? Вие сте изследовател и пътешественик, а те са различно племе, предполагам.

Да, попаднах в кралско племе.

С различен език, обичаи, порядки.

Чували ли сте за писателя Пол Боулс (автор на „Чай в пустинята“)? Живял е в Алжир. Чувствал се изолиран, липсвали му контакти с американци, но в един момент си дал сметка, че не е важно дали е сред американци или алжирци, а да е сред хора, с които се разбира. Важни са усмивките, погледите, интересите, свързани с култура, спорт, със свободното време. И разбрал, че няма такова нещо като племе, в което си роден. Има световно племе, в което можеш да намериш сходни интереси с различни хора. Аз съм бил в различни племена и разбрах, че хората могат да говорят на един език, без да са еднакви. Принц Фелипе, сега вече крал на Испания, дойде на Великденските острови, за да подкрепи моя експедиция. Макар че беше принц, спа в палатка като всички нас, като част от експедицията и много ни помогна.

А защо избрахте да живеете в България?

Живяхме години в Мароко във връзка с моята работа, но Калина винаги е искала да живеем в България и да бъде близо до баща си цар Симеон. Това е нейна мечта. Тя искаше да се оженим тук, роди сина ни Симеон в София и го отгледахме през първите му две години в Царска Бистрица в Боровец. Аз също се чувствам щастлив в България. Харесвам страната и хората. И тримата сме щастливи тук.