Ефес
На път към Ефес (чието име на старогръцки е означавало „пчела“) акостираме в Кушадасъ. В 8 ч. сутринта на пристанището момиче и момче в турски носии ни подаряват по червен карамфил и ни черпят с локум от рози.
Гидът ни Февзи Кавзеоглу, преселник от Шумен, предлага да го наричаме Тони (защо?!). По пътя към останките от древния пристанищен град Ефес, разкопани на едва около 18%, ни разказва, че населението му е било 250 000 души. Търговията процъфтявала, но с времето наносите от близката река Мендерес (Меандър, се досеща дама от групата, която е учила в Класическата гимназия) задръстили пристанището.
След чумна епидемия и земетресение през 7. век някогашният мегаполис се смалил до незначителен град и през 15. век бил напълно изоставен. Сред любопитните древни обекти са Библиотеката с функции и на университет и публичният дом срещу нея, с който я свързвал тунел. В случай че книгата ви доскучае… Малко по-нататък има дори реклама, насочена към завръщащите се моряци – нарисувана стъпка като знак, че скоро ще достигнат място, където ще намерят любов, входът е вляво и се плаща.
Разглеждаме и останките от обществените тоалетни под открито небе, и храма на император Адриан. Срещу него ни впечатляват терасираните къщи – комплекс от постройки от около 1. век, разположени на тераси една над друга с обща площ от 2500 кв. м и обитавани до 7. век. Там има останки от частна баня, огромна приемна с изрисувани стени и облицовка от червен и зелен мрамор. Шепнем в големия амфитеатър, за да проверим акустиката.
Научаваме от екскурзовода, че там са пели световни звезди като „Павароти, Аркан, Маркан и други“. А на връщане по главната улица, дълга 26 метра, ни махва дружелюбно, готов за снимка срещу заплащане, най-добродушният гладиатор, когото някога съм виждала. И най-кръвожадният лъв би проронил сълза от милия му вид.
В Кушадасъ си купуваме локуми и баклави. В магазините по главната улица щедро продават дрехи и аксесоари – „оригинални копия“ (хич не евтини) на известни марки. И много се опъват в пазарлъка. А ние сме железни и не си купуваме.
