Патмос
е място за поклонници на християнството и красотата. Свещена земя! Малък и изключително живописен остров. Тук е прекарал последните години от живота си, заточен от император Домициан, най-младият ученик на Христос – св. Йоан Богослов, един от 12-те апостоли.
Тук е получил видения от Бог за края на света и ги е диктувал на своя ученик св. aпостол Прохор. Така е записана последната глава от Библията – Откровение, или Апокалипсис. Пещерата, в която са живели, е превърната в параклис и е впечатляващо да видиш вдлъбнатините в скалата, на една от които светецът на преклонна възраст се е подпирал, за да се изправи, а другата му служела за възглавница, както и за „писалище“ на ученика му.
Заслужава си да бъде разгледан и манастирът от 11. век над параклиса в най-високата част на острова. Библиотеката му е недостъпна за външни посетители, но можете да видите картина на Ел Греко (ако ви я покажат навреме) в музея, както и черепа на Тома Неверни. Екскурзоводката за малко да ни го покаже, но се оказа, че са го преместили.
Приятна спирка е и местна пекарна, в която опитваме Pougia – традиционни тестени десерти, пълни със сирене или мармалад. Има ли нужда да ви уверявам, че всичко в Гърция е вкусно?
Лабиринтът или дворецът Кносос в Крит
В осем сутринта сме на входа му. Разумно решение, защото след час-два жегата неумолимо настъпва. Според древногръцката митология дворецът Кносос е построен по нареждане на цар Минос и по идея на архитекта и изобретател Дедал. Искали да затворят в него Минотавъра, получовек, полубик, когото съпругата на Минос, Пасифая, заченала от Зевс, явил ѝ се под формата на бик.
Кносос е бил политически и културен център на най-старата цивилизация – Минойската, която процъфтява приблизително между 2700 и 1400 г. пр.Хр.
Впечатляващо е! Все едно отваряме портата на времето и надникваме в една приказна античност. В Кносос виждаме добре съхранени останки на огромен комплекс от жилищни, административни, култови сгради и работилници, общо около 1000 помещения, свързани помежду си с коридори, стълбища, врати и арки. Някои от постройките са достигали три етажа. Има бани, тоалетни, вентилация, водопровод и канализация, дори будоар. Разкрита е и тронна зала със запазен каменен трон и впечатляващи фрески по стените.
Докато разглеждаме двореца, ни посочват в далечината хълм, за който се говори, че там е погребан Зевс (горкия, а ние сме го учили като безсмъртен). Ако се загледате, ще видите, че прилича на профил на полегнал човек.
Вече от автобуса на път към столицата на Крит, Ираклион, ни посочват още един хълм – на него е погребан великият син на острова Никос Казандзакис, останал наистина безсмъртен с героя си Алексис Зорбас.
И за да се върнем в реалността, сядаме в много приятна сладкарница на Лъвския площад в Ираклион, за да опитаме бугаца – местен специалитет, подобен на баница, от многолистно тесто с плънка от яйчен крем или сирене, поръсена с пудра захар и канела. Ираклион, както и повечето населени места на най-южния и най-голям гръцки остров, е страдал много от земетресения, но жителите му са го изграждали отново и отново, запазвайки венецианския характер на централната му част.
