Като ключ към страната на щастието

текст Адриана Попова

Симпатичната фризьорка, която се грижи цветът на косата ми да е приятно измамен, никога не беше чувала за „Бурда“. Какво да правиш, милениал. Занесох в салона последния брой, който купих от магазинчето на „Дондуков“, тя го разгледа и каза – това бих го носила.

Прелиствам старите списания, натрупани в апартамента на майка ми, и някогашният копнеж по красиви и недостъпни дрехи просто ме удря в слънчевия сплит. Това беше прекрасният друг свят с идоли като „Кореком“ и „Некерман“, който не съществува вече никъде.

„Кореком“ си отиде пръв, а сега и „Некерман“ го няма, проверих. Но „Бурда“ е тук. Първият запазен брой е купен от майка ми през 1988 година. Не беше просто модата за домашно шиене. Греховно изглеждащи сладкиши, гоблени, как да си увием шал за плажа, щолени отпреди да знаем думата, упражнения за разтягане и сгъване – нещо като бабата на стречинга, съвети за обличане при прекалено пълни бедра, на страница 103 в броя за юли 1990 г. се появява… киноа, преведена на руски като квиноа. Рекламите са с жени, приличащи на Лейди Ди, руси, жизнерадостни. Реклами на изчезнали вече марки кафе и кремове, точно този модел съдомиялни на Miele не може да бъде купен за никакви пари, край. Никога повече избухването на материалния свят нямаше да прилича толкова на новогодишна заря. Само едно разлистване на страниците ти отключваше къщата на щастието. „Бурда“ беше на връзката с ключовете.

Как Ене облече България

текст Лилия Илиева

На бул. „Дондуков“ в София, близо до Министерския съвет и бившия Партиен дом, има малък магазин, в който вече над 25 години се продава сп. „Бурда“. Неговите постоянни клиентки не само продължават да шият по кройките на легендарното по време на социализма списание, но колекционират броевете му и редовно попълват колекцията си.

Присъствието на сп. „Бурда“ на българския пазар се дължи на Димитър Банов – юрист по образование, намерил своето призвание и професия във външната търговия. Ето какво ни споделиха неговите наследници, които продължават започнатото от баща им.

Турнето на сп. „БУРДА“

В края на 80-те, когато обществото в социалистическите страни започваше да се демократизира, госпожа Ене Бурда (както сама предпочиташе да я наричат) организира грандиозно турне в цяла Източна Европа за представянето на сп. „Бурда“. Началото му беше обявено с голямо събитие в Москва под патронажа на Раиса Горбачова. Баща ни много силно желаеше модното ревю да стане реалност и в България. За него българките бяха изключително красиви жени и смяташе, че заслужават да осъществят мечтите си за актуална мода. ЦК на БКП категорично отказа. Но той беше смел човек и след половин година пред праговете на ЦК убеди другарите, че подобно събитие няма да има вредно идеологическо влияние.

И така в началото на 1989 г. успя да организира невероятно модно ревю в една от големите зали на НДК. Залата беше препълнена. Присъстващите се съревноваваха за най-добрите места, дори имаше спорове. Беше поканен целият политически, културен, икономически и моден елит. Спомням си, че присъстваха модна къща „Лада“, сп. „Жената днес“ и много други български издания. Госпожа Бурда не успя да посети България, но беше създала невероятна организация. Моделите от нейното списание се представяха от красиви манекени от цял свят. Тъй като помагахме при организацията по време на ревюто и превеждахме разговорите между участниците и зрителите, бяхме изключително впечатлени от добронамереността и любезността на манекените и още ни е приятно да си спомняме разговорите с тях. Ученички от Немската гимназия бяха помолени да асистират при преобличането им зад кулисите, по две момичета за всеки модел.

Каналите на списанието

По време на социализма в България сп. „Бурда“ беше достъпно единствено в „Кореком“, и то не редовно. Внасяха го основно международните шофьори и захабените корици издаваха, че едно списание се разглежда от много хора. Българските жени копнееха за нещо различно от редовата конфекция. Красивите и точни кройки им даваха възможност да подчертаят своята индивидуалност, като подберат интересен плат или добавят свой акцент към дрехите си.

След 10 ноември 1989 г.

Въпреки всички усилия и красивото ревю, до 10 ноември 1989 г. баща ни не успя да получи разрешение от ЦК за продажба на списанията в България. След промените през 1990 г. всички българи бяха жадни за информация и печатът преживя икономически бум. Баща ни основа фирма. Започна да внася „Бурда“. Продавахме стотици хиляди бройки. Някои фирми го купуваха не със стекове, а с палета. Използвахме разпространителската мрежа и минахме през всички кризи на развитието й - разпространители се появяваха отникъде, изчезваха бързо, присвояваха пари.

В началото списанието беше твърде скъпо за стандарта у нас, затова го разпространявахме като ремисия, тоест продавахме броя от предходния месец, изтеглен от немския пазар. Така издателство „Бурда“ минимизираше загубите от разпространение и реализираше допълнителни печалби, а българките получаваха списание на приемлива цена.

С повишаването на стандарта в началото на 2000 г. и промяната на политиката на немското издателство да разпространява в цял свят само и единствено текущия брой, започнахме да продаваме актуални списания. През годините икономическите условия и пазарът на печатни издания се променяха многократно. Изданията започват да се дигитализират. Тиражите на печата спадат, но списанието на хартиен носител си остава ценно за почитателите му.