Когато погледите на Мари и Гала се срещат, и двете стават по-красиви. Енергията помежду им променя пространството. Пълни го с любов и нежност. Гледам как позират и макар че изглеждат различно, си давам сметка колко силно си приличат – в излъчването, в добротата и мекотата, които струят помежду им. Сякаш всяка усеща другата като по-хубавата версия на себе си, като свое вдъхновение и източник на сили. Всяка дъщеря е подарък за майка си и път за осъзнаване на нейната женственост. Всяка майка е урок по женственост за дъщеря си.
Ето какво ни разказаха една за друга Гала и Мари.

Мари за Гала: Островът на нашето безгрижие

Спомените избледняват

Когато бях мъничка, вместо с приказки мама ме приспиваше с разказ за един наш малък остров. Представяхме си как на него прекарваме безгрижни дни с тичане по плажове и под палмови сенки, пием кокосово мляко и си говорим по цял ден. Имахме и къща по-навътре в острова, защото мама има лек страх от водата. Беше от дърво, просторна, почти изцяло отворена, с огромна веранда. При нас живееше една много сладка жена, за да се грижи, да ни готви, да помага за всичко, да е като част от семейството. Така ние можехме да сме безгрижни. Представях си как уча мама да плува във водопада на острова. Разказвахме си как ще сме само двете, ще си говорим, ще играем, какви животни ще имаме – маймунка, делфин, папагали. Мама даже осинови маймунка в Зоологическата градина в София като продължение на мечтата ни. С времето спомените ми поизбледняват. Вече съм голяма, но продължавам да се връщам в мислите си на този остров като място, на което мога да избягам.

За съществуването на феи, гоблини и други същества

Когато бях дете, на моменти мама много ми липсваше. Не сме се насладили на безкрайно много време заедно. За съжаление, „На кафе“ върви, когато децата са на училище, и ми е липсвало да присъства на първите ми учебни дни, на открити уроци, тържества, на които свирех крайно неуспешно на пиано. Тогава мама водеше не само „На кафе“, но и събития, имаше по-активна кариера и на модел. И аз се възползвах от всеки миг, в който е вкъщи, за да й разкажа за всичко, което ми се случва, да обясня какво ме вълнува, да развия теориите си за съществуването на феи, гоблини и други същества. Просто да наваксам. В периода, когато снимаше „Имаш поща“ и „Пълна промяна“, единствената възможност да я виждам беше зад кулисите. По-скоро прекарвах време с екипа, гледах я отстрани и й се възхищавах.

Винаги съм знаела, че е известна,

че я разпознават, и не ми се е струвало като нещо кой знае какво, като нещо специално или различно. Колкото и да ми е трудно, няма как да избягам от сянката й, но изпитвам гордост, когато я гледам по телевизията. Слушам темите, които разискват в предаването, и винаги имам коментар. Пиша й го в съобщение и след ефир обсъждаме. Хубаво ми е да я чуя и да си потвърдя колко си приличаме и колко е близък мирогледът ни. Има и други моменти, в които сме на различни мнения и или аз не разбирам, че тя е права, или тя не оценява, че правата съм аз. И двете сме много упорити и твърдоглави.

Но тя е по-мъдра от мен за всичко.

Тя ме е научила да премислям повече, преди да говоря, да се доверявам на вътрешните си усещания и на емоциите си, да се поставям на мястото на другия, преди да отсъдя. Да бъда по-търпелива, по-
упорита, по-точна, което ми беше най-трудното. И във всичко, на което ме е научила, и до ден днешен е по-добра от мен.

По-различна е от другите майки

За мен винаги е била най-красивата, най-умната и най-добрата майка. От съвсем мъничка ме научи да я чувствам като приятелка и за мен винаги е била най-добрата ми приятелка. Споделям й всичко. Най-вероятно е имала своите възражения, но винаги поднася мнението си много обрано и деликатно, без да е осъдително. Все едно приятелка ми споделя какво мисли за моите щуротии.

Най-много обичам

ръцете й. Има най-нежните и меки ръце и когато ме погали, все едно ме докосва коприна. Когато сме само двете – за съжаление, ни се случва рядко, – но най-любимо ни е да седнем без телефони и да си говорим, да си разказваме, да се смеем. Чувството й за хумор е супер. А аз обичам да й танцувам. Нали знаеш, че има деца, които изнасят шоу на родителите си. И аз така, макар че вече съм почти на 25 години. Доста е комично и тя доста се забавлява.

Нейните приятелки

Все по-комфортно и все по на място се чувствам, когато излизам с тях. Преди ходехме често на дискотека заедно, без мама. Тя не е по тези неща. Сега по-често сядаме в заведение, както мама си обича. Хапваме и си разказваме забавни истории, обсъждаме теми от ежедневието. Как се чувствам сред тях? Като по-близо до свекървата. Да си я бях пожелала, Джуджи нямаше да е толкова прекрасна.  Моята първа любов, която е все още в живота ми, е нейният син.