Моята любов

Познавам го от 12-годишна. Мисля, че връзката ни не беше изненада за никого. Може би и двете ни майки са знаели, че се харесваме. Започнахме да излизаме като приятели. Отношенията ни се развиха. Майките ни бяха в течение. И нищо не остава скрито. Дори да съм пропуснала да споделя на мама, по нейните канали то стига до нея.

Всичко помежду ни се случва постепенно

Не бях толкова малка, когато родителите ми се разделиха, може би около осемгодишна. В началото, като всяко дете, съм била разстроена, но впоследствие и мама, и баща ми направиха всичко възможно процесът на раздяла да е супер спокоен и доколкото е възможно, естествен. Не съм усетила липса, напрежение или нещо необичайно. Напротив, постараха да е възможно най-леко за мен. И от днешна гледна точка бих казала, че решението им да не остават заедно беше много добро и за мен. Защото впоследствие ги видях и двамата влюбени, щастливи, спокойни в други взаимоотношения. И съм щастлива, че са взели това решение.

Стефан (мъжът до Гала)

И двамата със Стефан имаме различни спомени за това как сме се запознали. Моят е, че го видях близо до вкъщи веднъж, когато докарваше мама от работа. И тогава се представихме един на друг, казахме си имената, но нямаше обяснение кой е той. Не си спомням кога съм разбрала, че е приятелят на мама, но винаги съм го приемала. И никога не съм имала лошо отношение към него. Аз много харесвам Стефан, много го обичам. Не е дошъл вкъщи изведнъж като новия мъж на мама. Нещата се случиха постепенно и плавно.

Подаръкът ми за 55-ия рожден ден на мама

Беше торта „Павлова“, която от малка й правя, защото тя много обича, букет цветя и гримове – един молив за вежди, който знаех, че си търси и не успява да намери, и база. От малка й пиша писма за рождените й дни и за Коледа. Пиша ги на ръка, доколкото е възможно – красиво. Не съм по пожеланията. Май по-скоро й пиша свои разсъждения за момента, за това как се чувствам спрямо нея. А тя има кутия, в която ги пази, мисля, всичките. Там има и мои детски рисунки, мои бележки дори от детската градина, макар да не съм можела да пиша много добре. Сложила е едно мое писмо със седем правописни грешки в рамка. В него й пиша, че идва малкият човек с големите целувки. Всичките ми писма до нея май са подписани така.
 
Бих искала да приличам на нея

в много неща. В смелостта й да започне свой бизнес сега – нещо, което й е страст, доставя й удоволствие и го е наследила като умения от прабаба ми и баба ми. Искам да приличам на нея и в перфекционизма, който започва от външния й вид и стига до прецизността към всичко, с което се занимава, към знанията й за козметика, които споделя не само с мен, но вече и с хората, които я следват. И съм й много благодарна за смелостта да ми се довери да работим заедно в нейната компания.

Усещането ми за стил и за красиво идва изцяло от нея. Тя ме е възпитала какво да харесвам и какво не. От време на време ме критикува, тъй като аз поради младостта си си позволявам по-фриволни аутфити, като да изляза с гол пъп.

Мечтая си

да се гордее, че съм нейно дете, да пази малко от детето в себе си и да е много влюбена. Когато бях малка, за себе си мечтаех много неща – да стана актриса, ветеринар. И докато ги мечтаех, пораснах и се случиха други. В сегашната реалност мечтата ми е да стана и аз на свой ред мама – справедлива и всеразбираща.