Гала за Мари: За моята песъчинка

Когато беше малка

В първите три години след раждането й животът ми беше единствено и само тя. Времето беше Мари. Записвах си всичко, което ми хрумва да я наричам. Бях изписала и лист хартия А4 от двете страни с обръщения към нея. Баща й излизаше и се прибираше по тъмно. И когато Мари беше будна, бяхме само тя, аз и планината, в чието подножие живеехме в Княжево. Няма с кого да си говориш. Полудяваш. И аз си говорех с Мари. Беше ми толкова хубаво. Тя проговори много бързо. Исках да виждам непрекъснато колко е умна. И го виждах. Гордея се, че от мъничка е много деликатно същество, внимателна, съпричастна. От малка усещаше кога ми е напрегнато, кога не се чувствам добре. Без нищо да ми казва, слагаше двете си ръчички на лицето ми и като че ли някакво вселенско спокойствие идваше у мен от нея. Гордея се, че може лесно да прощава, да казва, че съжалява, че е сгрешила и да се извини. Много държах да я науча на това. Мари е много, много добър човек.

Нашият остров

Вечер преди заспиване й разказвах за един наш остров, нашето място на утеха и любов, на което ще ни е хубаво, винаги ще грее слънце и ще бъдем двете. Тя, милата, сигурно не разбра, че той е метафора на самата мен, на желанието ми винаги да й е спокойно. Искам да съм неин пристан, където да няма бури и тревоги. На този остров събирах всичко, което знам, че обича. Аз самата като майка искам да й дам всичко, което й носи мир, любов, комфорт и спокойствие. Искам да я опазя от всичко, ако мога. И най-големите ми тревоги са свързани с това, че едва ли мога да го направя.

Пписмата, които ми пише

И сега ме попита за рождения ми ден – мамо, какво искаш да ти подаря. Казвам – нищо. Искам да ми напишеш. От мъничка ми пише писъмца – за Нова година, за всички празници. Такива детски, много смешни. Започваха например с – аз отново съм бедна като църковна мишка и не мога нищо да ти подаря, затова пиша. Слагаше ми ги на елхата. Тя умее да пише много красиво, умилително, много добре борави със словото. Винаги ги чакам с нетърпение. Имам и много бележчици от нея. Още не можеше да обръща буквите – р-то например е на обратната страна, но подписът е: „От малкия човек с големите целуффки“.
 
Празници

За рождения ми ден Мари ми направи и любимата ми торта – „Павлова“. Много ме зарадва. Прави великолепни неща, особено сладки. Не обичам празненства, за които аз да съм повод. При нея е точно обратното. От месец планира рождения си ден на 13 март. Преди две години на нейната дата обявиха извънредното положение и за нея това беше най-голямата трагедия.
 
Чака я целият живот

Най-много обичам да имаме време заедно, дори нищо да не правим. Все по-малко е. Търся го, искам си го. И Мари, милата, понеже е добро и отговорно същество, се опитва да намери, но си е планирала още сто неща. Разбирам я – все повече иска да е с приятели, с гаджето си. Усещам стаеното й напрежение, че трябва да тръгне нанякъде, че нещо я чака. Чака я целият живот. Хем ми е много хубаво, че е така, хем наистина ми липсва. Всичко обичам да правя с нея. Много си говорим, за всякакви неща. Понякога сме изнервени, сприхави, не се съгласяваме една с друга. Или изпадаме в настроения, в които си споделяме и всяка безмерно разбира другата.
Много ме забавлява, когато ми танцува. Обичам тези арт моменти, в които прави щуротии. Или имитира някого. Или ми изнася спектакли.

В какво си приличаме

Почти във всичко – в отношението ни към хората, в желанието да дадем комфорт на всички около нас, забравяйки за нашия собствен, в способността ни да проявим разбиране към другия. В мекотата, с която им говорим. Мисля, че Мари е почти същата като мен. И може би споровете ни се раждат точно заради тази еднаквост. Яростно отстояваме позиции. Макар че съм склонна да отстъпя, да чуя другия, да приема чуж-до мнение, да не налагам своето, дори когато мисля, че съм права. Имам его, разбира се, но е много малко. И Мари е такава. И е любопитна точно като мен към това, което ще й разкажеш. Общува с хората с лекота.

В какво сме различни  

Непримирима е за дребни неща. Ужасява се, ако някой не направи, каквото е обещал. Аз като че ли приемам подобни неща с повече лекота. С годините си дадох сметка, че не мога да наложа на друг моето разбиране за нещата. Тя още има много сили и енергия да отстоява каузи, да води битки, за които аз от опит знам, че няма как да бъдат спечелени. И не искам да се впускам в тях. И хем й се възхищавам, защото това е привилегия на младостта, хем си давам сметка, че е загуба на време и на енергия. Но я оставям да порасне в тези неща.

Раздялата с баща й

Тогава тя беше на 9, не чак толкова малка. Разбираше всичко. Говорехме. Дълго време си мислех, че много иска да се съберем, че си го пожелава по празниците, без да го споделя. Мари твърди, че съм в грешка и въобще не е било така. И че даже след определен период на „боледуване“ й е станало по-спокойно и леко. Аз мисля, че децата усещат много, независимо какво и как им казваме. Усещала е напрежението, неразбирателството, тази нелюбов, която е започнала да цари между нас. Никога не бих поощрила някой да остане в такава връзка само заради детето, защото си мисля, че е против самото него да вижда такива взаимоотношения. Това формира собствената му представа за взаимоотношения. Не съжалявам за случилото се. Съжалявам за периода, в който го е боледувала, но си мисля, че сме се справили заедно.

Стефан

Стефан влезе леко и постепенно в живота ни и в сърцето й, както и тя – в неговото. Намериха се стъпка по стъпка и са в прекрасни взаимоотношения. Мари му звъни много по-често за някакви неща, вместо на мен, което ме кара малко да ревнувам. Смеят се на инстаграмърски или тик-ток щуротии.

Усетих, че е пораснала

Когато ми се опълчи и яростно, безапелационно защити връзката си. Не ми даде време да порасна с нейното порастване. Тийнейджърските й години не бяха бурни и гневни. Не е ходила по купони, не се е случвало да не се прибира, да закъснява, да прави щуротии, да се напие. И когато си хвана първото гадже, тоест сегашното, изведнъж започна да излиза. Беше в единайсети клас, завършваше училище. Казвам й – добре, но ще се прибереш в девет. Тя се съгласява и се прибира в девет и петнайсет. Това ме съсипваше. Защото всяко нещо, за което сме се разбирали преди, се е случвало точно както сме се разбрали и както ми е обещала. От днешна гледна точка си давам сметка, че е идиотщина тя да е влюбена, а аз да очаквам да мисли за 15 или 20 минути, точно в момента, в който сигурно си казват нещо вълшебно… В тези ни конфликти в началото тя ме накара рязко и безкомпромисно да проумея, че ще е така. Че е голям човек. И това е нейният живот.

Когато ми съобщи, че има гадже,

не го приех насериозно. Мислех, че това шеметно, лудо влюбване я връхлита с такава сила, защото й е за пър-ви път и че ще продължи няколко месеца. Нищо не съществуваше в света освен гаджето й. Продължава да е така доста години. И аз знам, че това е човекът за нея, не защото ми го казва. С цялата си майчинска същност усещам, че е щастлива, че вижда живота си вълшебен, че се чувства като принцеса.

Джуджи се шегува, че тя е звездата и бебета няма да гледа. Да знам, че това е положението.

Мари има каузи

Много се радвам на работата й в Инстаграм и на силата й да застава зад каузи, например като това да се приемаме с недостатъците си или против насилието – тема, която я вълнува още от училище. Организираше и събития на тази тема. Завърши Връзки с обществеността и преди време правеше стратегии за развитие на фирми, как да се позиционират на пазара. Сега работи върху по-големи проекти, които искаме да правим в Gala Secrets. Все още няма да ги споделям. Те предстоят.

Gala Secrets

Още баба ми правеше мехлемчета с невен и някакви билки, но те бяха по-скоро за ранички, когато като деца паднем и се нараним. От майка ми знам десетки домашни маски от подръчни средства – от плодове, зеленчуци или каквото има в домакинството. И до ден днешен ги прилагам и ги споделям с последователите ни. Като водех „Пълна промяна“, имах възможност да надникна и в по-различен тип разкрасяване – с дерматолози, хирурзи, и тогава у мен се роди любопитство към съхраняване на красивия вид на кожата, не само на младостта. Защото има млади кожи, които не изглеждат добре. И възрастни, които изглеждат добре. Според мен по-важно е съхраняването на красотата на кожата. Вярвам, че Господ направи така, че да се случат нещата, защото ме срещна с една великолепна фамилия – Рогански. Всички те са посветени на грижата за кожата. Наричам Таня Роганска „моят професор“, направо „академик“. Таня ме посвети в специални неща в бялата козметика и в създаването й. От нея разбрах, че това, което правят големите фирми на козметичния пазар, можем да го имаме и ние, защото съставките на техните продукти се купуват от световни лаборатории. Заедно избрахме най-добрите лаборатории. Може би е нескромно, но на мен много ми се искаше българката да има български продукт, който да е измерим със световните. И купихме съставки от френски, испански и швейцарски лаборатории, от които пазаруват козметичните гиганти. Направихме великолепни формули с много сериозни концентрации, като философията ни не е ориентирана към възрастта, а към дълбоката хидратация – тя е в основата на всяка добра кожа и е нужна и на 17 години, и на 70. И така, купихме едни безценни съставки, имам го предвид почти буквално. Фамилия Рогански направиха формули. Преди да излезе първият продукт, тествахме почти една година какво ми харесва, какво – не. Имаме много малко продукти – общо шест. Влюбена съм най-много в серумите и в маските. Първият ни продукт беше серум, сега имаме маска. И понеже знам, че кожата не може да се поддържа само отвън, а трябва да се поддържа и отвътре, сега правим добавка с колаген и хиалуронова киселина. Взимаме колагена от скандинавска лаборатория. Той е от диви риби, тествани за тежки метали. Хиалуроновата киселина е от испанска лаборатория, с ниско молекулно тегло, така че да се усвои максимално. Изчетохме всичките минали инвитро, инвиво и какви ли не още тестове, правени на десетки продукти от десетки лаборатории, за да се спрем на една. И така се появи добавката ни за грижа за кожата отвътре. Искам всичко да е най-доброто, без да има компромис в името на изкарване на пари. Искам да правим още много неща. Лека-полека се надявам да се случва.

За Мари си мечтая

да има свободата да прави само неща, които й доставят удоволствие. Да има вълшебно семейство, знам, че за нея това е много важно. Да се чувства много обичана и харесвана, единствена в очите на половинката си, да има деца. Знам, че ще бъде великолепна майка. Да крачи смело през живота и Господ да я пази от всичко – и физически, но да пази и сърцето й добро.