Срещаме се сък Стефан Китанов в „Пасторант“. Това е любимият ресторант на Кита и съпругата му. „Заведението с най-добрата паста! - обяснява той. - Готвачите са българи, обаче правят паста като италианци.“ Преди да седнем, Кита ме води пред стената до бара и ми показва снимки с автограф на Вим Вендерс, Кшищоф Зануси и Тери Джоунс, които са вечеряли тук по време на гостуването си на София Филм Фест. И не само те. Всички големи гости на СФФ знаят къде е „Пасторант“. Така започва нашият разговор. Сладкодумно, усмихнато и спокойно Кита разказва:

София Филм Фест не се прави служебно, а винаги от сърце и много лично. Това му помогна да се развие и много от гостите ни, дошли веднъж, да искат да идват отново. На първото издание през 1997 г. имаше само двама. Постепенно се увеличаваха. Обикновено откриваме в четвъртък, журито идва в неделя и през първите поне десет години в неделя вечер ги канех вкъщи. Сега бих поръчал кетъринг, но тогава купувах неща, накълцвах ги, майка ми приготвяше салатите. И ги нареждахме като блок маса в хола у нас.

Тоест съседите ти се прибират в неделя вечер и се разминават по стълбите с Тери Джоунс?

Да. И Тони Палмър е идвал, Вим Вендерс, Лоне Шерфиг, Джафар Панахи е бил два пъти вкъщи.
А Майкъл Пейлин дойде на обяд с екипа си на вилата на майка ми и баща ми в Годеч. Облизаха си пръстите. Всичко беше домашно. Имаше салати с най-вкусните домати на света от нашата градина. Снимаха как баща ми си вари ракията в казана в квартала и го включиха във филма. Всяка година той прави ракия. И тя стана много известна във филмовия свят. Първо я опита Тери Джоунс, с когото бяхме големи приятели. Гостуваха ми заедно с Теди Москов вкъщи. Двамата много си паснаха. На една пресконференция журналистите попитаха Тери Джоунс - ако имате общ проект с Теди Москов, как би се  казвал. А той веднага отговори:  „Мистерията на българските салати“ - и после добави: - Но не без ракията на бащата на Стефан“.

Носят ни менюто.
Каква паста предпочиташ? – питам. – Коя е най-добрата тук?

Каквото и да си поръчаш, няма да сбъркаш - казва Кита. - Всичко е много хубаво. Аз имам три любими пасти - Алио олио и пеперончино, Арабиата и Парпаделе с прошуто и манатарки. Днес ще си взема първата. Иначе препоръчваà и Пене арабиата – жена ми само това си поръчва. Талятелето с манатарки и с трюфелово олио също е фантастично.

Кой готви у вас?

И двамата с жена ми, но не често. Когато имаме гости, обичам да приготвям паста или люто пиле по китайски. Жена ми обича супа и често купуваме пилешка от ханче „Парамун“ преди Трън. Представи си го като трънския вариант на La Bottega в Италия. Към него има магазин с продукция на местните фермери – сирене, мляко, кашкавал, сушеница, спържа, невероятни кюфтета, само истинска храна. Правят и готвени неща. Можеш да си избереш от 5-6 вида супа, все едно правени вкъщи. Сега през зимата взимаме и прочутото трънско ядене – вàриво - кисело зеле, варено със свинско. Много е вкусно.
От известно време живеем във фамилната ни къща в Трън.

С градината, в която си посадил 50-60 рози?

Да. Първо направих градинка в двора на кооперацията ни до „Петте кьошета“, докато снимахме „А днес накъде?“. Много се бях запалил. Една вечер след снимките Мишо Билалов дойде да я види, защото му разказвах за нея. Оказа се, че докато живееше във Франция, е бил дизайнер на градини. Скицира ми много професионално как да подредя растенията, как на преден план да са най-ниските цветя. След това – средни, след това по-високи храсти. Как да има динамика, всяко да се вижда. И какви видове да са, за да може да има цветове почти през цялата година. Много съм му благодарен. Оттогава съм изчел много книги. Имам библиотека за градинарство. Мъкнах храсти от Италия, от Гърция, от Турция. И с Рангел Вълчанов сме прекарали доста вечери в разговори в същия двор. Направен е все едно си на село - с трева и най-различни цветя и растения. Сега, слава Богу, нашите съседи се грижат доста добре за тях.

Носят пастата и моята салата с печен нахут, микс салати, цвекло, карфиол и редукция от нар. Междувременно Кита е поръчал червено вино „Примитиво“.

С жена ми обичаме да пътуваме в Италия – разказва той - и да ходим на агритуризмо. Отсядаме във ферми, които предлагат полупансион. Сутрин има семпла закуска, на обяд пътуваме наоколо. И вечер готви семейството, при което гостуваш, с продуктите, които произвежда. Каквото нямат, взимат от съседа. Така сме обикаляли Тоскана, но последно бяхме и в Пулия, където бях част от журито на фестивала в Лече. Първо в голямото жури, а след това в журито за късометражно кино заедно с директора на Варшавския фестивал Стефан Лаудин и с директора на фестивала в Прага - Стефан Ухрик. С тях, а и с моя приятел Пешето – Петър Георгиев, и с различни български музиканти през годините направихме Фестивалния бенд – група, която свири основно на купона след награждаването на фестивала в София. Канили са ни и на други фестивали, включително в Берлин, Карлови Вари, Сараево, Солун, Мюнхен, Краков. А „Примитиво“ опитах в една ферма между Бриндизи и Бари, недалеч от Матера. Казаха ни от коя винарна го взимат и се върнахме с няколко кутии в София.

Червено вино ли предпочиташ и какви сортове вина харесваш?

В Трън през зимата пием червено, а през лятото – бяло. Предпочитаме да е в кутии, защото е по-пивко и по-леко. От бутилираното можеш да имаш поражения. Бели вина си купуваме от винарна в Северна Гърция, където ходим на почивка. Покрай пътуващия София Филм Фест открих доста български винарни, които предлагат и нощувки – „Едоардо Миролио“, „Шато Копса“. Любима напоследък ми е „Бойар“, до Поморие. Червеното и бялото им вино са много добри, а ракията е квалитетна. Обожавам дегустациите във винарна „Варна“. Харесвам и мерлото и сирата на „Меди вали“. В изба „Румелия“ е много добър маврудът. С жена ми ни харесва да съчетаваме виното на Старосел и уникалния спа туризъм там. Години наред фестивалът се подкрепя от „Домейн Бойар“, а преди 20 години остана в историята връзката между виното „Ничия земя“ и едноименния филм. Преди пандемията с пътуващия София Филм Фест стигахме до 20 населени места в годината. И правим различни по мащаб фестивали. Най-старият е в Бургас. Тази година ще чества 20 години.

А София Филм Фест отбелязва 26 години. Спомняш ли си как изглеждаше твоят живот, когато ти беше на 26?

Учех във ВИТИЗ, бях гадже с бъдещата ми жена - студентката по актьорско майсторство Илиана Дойчинова, с която се запознах предишната година на последния купон на първата ни бригада. Работихме заедно във филма на Рангел Вълчанов „А сега накъде?“. Аз бях стажант, а тя имаше централна роля. И същата година се оженихме. Почти 20 години по-късно в градината на Киноцентъра в Бояна по време на празника за 60-годишнината на оператора Радослав Спасов спонтанно се появи идеята за продължението и аз му станах продуцент. Жена ми пак игра във филма, а дъщеря ни беше асистент.

Беше много вълнуващо, когато излязоха всички актьори и целият екип на сцената на Зала 1 на НДК след премиерата на София Филм Фест!

За Рангел беше страшно важно и за всички нас, защото бяхме като голямо семейство. Много се обичахме. И продължаваме да се обичаме. Това, което ни свързваше от първия филм, беше толкова силно.