Кои са пътуванията, за които ти е приятно да си спомняш?

Едното е с дъщеря ми и жена ми през 2008 г. С джип Patriot, който наехме от летището в Лос Анджелис, пътувахме през Долината на смъртта до Лас Вегас, Гранд Кениън, Монюмънт Вали, където са снимани класическите уестърни на Джон Форд, надолу към Аризона, после обратно към Ел Ей, след това към Сан Франциско, и се върнахме до Лос Анджелис по магистралата West 1 покрай Биг Сур (един от великите фестивали след Уудсток е там, гледах филма за него през 1994 г. в Нешънъл Филм Тиътър в Лондон, после го взех на РФФ в София). Беше велико!

Другото беше само с жена ми. През април 2016 г. бяхме в Мексико и Джим Старк, мой приятел и голям американски продуцент, продуцирал първите филми на Джим Джармуш, ми каза – Ките, ще те запозная с един човек, с когото много си приличате. И в едно кино в центъра на Мексико Сити ме запозна с един младеж – барабанист, продуцент на филми, мениджър на кино и правещ фестивал. Разбрахме също, че Нийл Йънг е любимият рок музикант и на двама ни. И младежът ме пита – чувал ли си за Desert Trip Concert. Казвам – не. И той ми обясни – предстои през октомври в Калифорния. Ще свирят Боб Дилън, Нийл Йънг, Пол Маккартни, „Ролинг Стоунс“, Роджър Уотърс и „Дъ Ху“. Казах – да, да! Това са приказки от „Хиляда и една нощ“. После се прибрах, написах Desert Trip Concert в Гугъл. Продаваха вече билети. В три през нощта още не спях, разтреперих се и в четири купих два билета. Това беше моят Уудсток.

С жена ми пристигнахме четири дни по-рано, за да се аклиматизираме и джетлегът да не е толкова силен, макар че беше ужасно силен. Наехме стая на първия етаж в двуетажен класически мотел в Туенти найн палмс - бивше миньорско градче с малки ресторантчета, с интересни местни хора, една от „вратите“ към Джошуа Трий

На който е кръстен албумът на U2?

Да. Точно. Джошуа Трий е много особен парк на едно голямо плато в пустинята Мохаве. Велико е да бъдеш там около залез, когато светлината е златиста, скалите почервеняват и всички тия странни кактусови палми приличат на извънземни.

Фестивалът беше сред пустинята, близо до Палмс Спрингс, в Индио, долината Коачела. Пътувахме всеки ден по сто километра на отиване и по сто – на връщане. Седящите билети бяха много скъпи. Взехме си за публиката на поляната. И си купихме рибарски столчета, на каквито седяха всички. На връщане на летището в Лос Анджелис познаха, че сме били на фестивала по столчетата. Още си ги пазим и са ни много скъпи.

Дали това, че си роден на Хелоуин, е повлияло на живота ти?

Естествено. Целият свят празнува рождения ми ден. Жена ми между другото е родена на 4 юли. Дъщеря ни - на Голяма Богородица по стар стил – 28.08.1988 г. в 8 ч. сутринта. Няма нищо случайно.