Новозеландката Джейн Кемпиън тази година спечели Оскар за режисура с филма си „Силата на кучето“ (The Power of the Dog), който бе и продукцията с най-много номинации за тазгодишните статуетки „Оскар“  – 12, включително за най-добър филм, актьор в главна роля, актьор и актриса в поддържащи роли и др.

Създаден по романа на Томас Севидж, филмът разказва за двама братя (Бенедикт Къмбърбач и Джеси Племънс в ролите), напълно противоположни като морал и темперамент, които управляват ранчо някъде сред прериите на Монтана. Действието се развива около средата на 20-те години на миналия век, когато цивилизацията постепенно превзема суровия и примитивен каубойски живот и променя всичко както във външния, така и в психологическия пейзаж на героите. 

Джейн Кемпиън още преди почти 30 години проби статуквото на мъжете победители в света на киното и стъпи на едни от най-високите върхове във филмовата индустрия. Тя все още е сред малкото, които могат да се похвалят с подобен успех.

67-годишната Кемпиън вече е в историята като първата жена режисьор, получила „Златна палма“ на фестивала в Кан през 1993 г. с филма си „Пианото“ с Холи Хънтър и Харви Кайтел в главните роли. Филмът, наситен с еротизъм и психологическо напрежение, получава и 3 статуетки „Оскар“ и още 5 номинации.

Родителите на Кемпиън са артисти и интелектуалци, основатели на театрална трупа и преподаватели по актьорско майсторство. Самата Джейн първоначално учи антропология в университета в Уелингтън, преди да се премести в Лондон и да се запише в училище по изкуствата. Рисува, влюбена е в творчеството на Фрида Кало, пътува из Европа, но в един момент установява, че нищо от това не й носи удовлетворение, и се насочва към киното. През 1980 г. прави един късометражен филм, след което вече няма никакво съмнение с какво иска да се занимава. „Киното ми даде усещане за свобода. Чрез него намерих себе си“ – казва Кемпиън.

„Когато печелиш, не знаеш какво губиш“ – Джейн Кемпиън знае колко е вярна тази поговорка от личен горчив опит. През 1992 г. тя се омъжва за Колин Енглет, който е нейн асистент-режисьор. Бременна е, докато снима при изключително тежки условия и монтира филма, който ще й донесе световен успех – „Пианото“ (третият й пълнометражен филм след Swettie (1989) и „Ангел на масата ми“ (1990).

На фестивала в Кан през 1993 г. е принудена да си тръгне преди церемонията по награждаването, защото е в напреднала бременност и с много високо кръвно. Веднага след като се прибира в Сидни, където живее, научава, че е първата жена режисьор в историята, получила „Златна палма“.

Дни след това първородният й син Джаспър е изроден по спешност, но умира 12 дни по-късно. Джейн не е на себе си от скръб в продължение на шест месеца. Успехът на „Пианото“ тя винаги ще свърза с личната си трагедия. „Платих най-високата цена“ – казва Джейн. Около година по-късно тя и тогавашният й съпруг Колин Енглет стават родители за втори път – ражда се дъщеря им Алис. Сега тя е актриса, на 26 години е и двете с майка й и вече са работили заедно – в телевизионния сериал Top of the Lake. Кемпиън и Колин Енглет се развеждат през 2001 г. и тя никога повече не сключва брак.

Пълната еманципация на Джейн Кемпиън може би е факт едва сега, когато след всичките си филми с ексцентричните, уязвими, страстни, неуравновесени главни героини тя изведнъж прави един „мъжки“ филм като „Силата на кучето“. За да покаже, че може да се справи и с мъжете и техните истории, никакъв проблем! Все пак продължава да води истинска и безкомпромисна битка за повече жени режисьори в киното.

„Жените раждат света и затова трябва да го виждаме и през техните очи“ – казва тя и допълва, обръщайки се именно към жените: „Става въпрос за това, че трябва да превърнете престилките си в шлейфове!“.

Тя самата отдавна го е направила. Със сигурност!