Ако традицията повелява десетата годишнина от бракосъчетанието да се нарича „розова сватба“, как ли да наречем десетгодишнината от създаването на един професионален тандем? Розова? Едва ли.

Точно преди 10 години – през февруари 2012 г. –  журналистката Десислава Стоянова и актьорът Александър Кадиев дебютират като водещи на предаването „Преди обед“ по bTV и оттогава имат „около 2000 ефира рамо до рамо, което означава 5000 часа заедно на екран или хайде, нека да са 4000, ако махнем рекламите“ (изчисленията са на Кадиев, доверявам му се).

Събират ги журналистът и продуцент Георги Тошев, продуцентът Румяна Цанчева и тогавашният главен редактор на предаването Диляна Ценова. Два пъти заснемат пробни предавания – това им е кастингът. Оказва се, че им се получава. И така вече цяло десетилетие, всеки делничен ден, от 9:30 ч. та чак до обедните новини… Познават се толкова добре! Приемат се каквито са, а са наистина много различни. Не замазват и не крият различията си обаче. През часовете, които прекарах в тяхната компания, докато снимаха фотосесията, видях, че между тях не съществуват сладникави пози, нито фалшива близост, нито каквато и да е форма на куртоазия. Не го играят и „partners  in crime“, не флиртуват с имиджа си на телевизионни звезди. Здраво стъпили на земята хора (да, дори и г-н Александър Кадиев), които работят здраво.

Успехът им като тандем не е паднал от небето, избачкали са си го, както се казва, изградили са си го – с компромиси и без компромиси, с грешки и прошки, с добър екип около себе си, разбира се, но най-вече като не са допуснали помежду им да се настанят притворство и злокачествена конкуренция. Заслугата за последното си е лично тяхна и е добър модел за следване – дори на държавно ниво, ако щете – ако искаме да ни се получи така лелеяната заедност, или онова съединение, което правело силата и прочее.  

И за да не е чак толкова сериозно всичко, ще кажа, че в случая с Деси Стоянова и Сашо Кадиев – поради диаметрално противоположния им темперамент и желанието да контролират нещата (което и двамата си признават) – понякога съединението, което им прави силата, си е направо късо съединение. Създава се високо напрежение, двамата „изгърмяват“, не си говорят два-три дни и после… продължават шоуто.

Какво каза всеки един от тях зад гърба на другия? Предстои да прочетете.

Деси за Сашо:
Изключителен актьор, киноман, геймър, най-забавният на света, търговец, педант на тема пране

Кой е Сашо?

Най-забавният човек, когото познавам. Талантлив актьор. Изключително енергичен, харизматичен, с бърза мисъл, страхотно чувство за хумор и добре изразено его. Умее да омайва околните, може да ти „продаде“ всичко, което поиска. Когато е в настроение, е най-добрата компания, която можеш да имаш.

Случвало ли се е да сте на диаметрално противоположни мнения по дадена тема, която ще разисквате в предаването и която точно в момента е много и с хъс обсъждана в социалните мрежи? Какво правите в такива ситуации?

Случвало се е и се случва. Никога не сме се притеснявали да изразяваме несъгласието си с другия и да спорим в ефир. В годините като че ли най-често сме имали разминавания по теми, свързани с мястото и ролята на мъжете и жените и по линията свобода или сигурност. Сашо има известен патриархален уклон в част от разбиранията си, който обикновено среща отпор в мое лице. Последно май спорихме покрай скандала с актьора Крис Нот, знаете го – Мистър Биг/Тузаря. След като излезе продължението на „Сексът и градът“, няколко жени го обвиниха в сексуални посегателства, включително изнасилване. И основният аргумент срещу тях беше: „Защо досега мълчахте, защо не се оплакахте още когато се е случило“. Аз дълбоко не споделям тази гледна точка. С уточнението, че всяко обвинение трябва да бъде доказано, мисля, че няма изненада в това, че на една жена може да й е трудно да се осмели да посочи публично с пръст насилника си, особено когато той е популярен, харесван и изключително влиятелен. За да го направиш, трябва да вярваш, че ще ти повярват, че ще получиш защита и правосъдие.

Според вас защо у нас на фона на цялото движение MeToo, което избухна в световен мащаб, няма жени, които да споделят за преживени сексуални посегателства? Защото не е имало случаи, в които мъже с позиции и власт са се възползвали от жени, които по един или друг начин зависят от тях – едва ли. Според мен по-скоро защото жените у нас все още са убедени, че ако се оплачат, ще пострадат двойно.

Талант ли е това да работиш в екип, или умение, което се придобива с практиката?

Категорично е умение, което се развива и надгражда с практиката. Изисква се уважение към другия, към неговата индивидуалност и качества, към приноса му, както и способност честно и ясно да му кажеш в очите, когато според теб нещо не е наред.

Коя е най-сериозната ви конфронтация през годините, в които сте рамо до рамо на екрана?

От перспективата на днешния ден не мисля, че сме имали сериозни сблъсъци. Най-много търкания сме имали по линията на опита ми в зората на „Преди обед“ да променя някои неща в Сашо. Сравнително бързо осъзнах, че няма да ми се получи, и се отказах, което отвори възможността да създадем доста хармонична професионална връзка, в която различията ни се допълват, а не си пречат.

Опровергайте или потвърдете: легенда номер едно – че Сашо е недисциплиниран.

Ще го кажа така – спрямо моите разбиранията за дисциплина има какво да се желае. Според неговите – всичко си е шест. Ето една от темите, по които сме на различно мнение.

Легенда номер две – Деси ръководи парада в предаването.

Предаването е факт благодарение на труда на много хора. Ние със Сашо сме на витрината, но без всички, които са зад гърба ни, нещата не биха могли да се получат.

Спасявали ли сте се един друг? Не само професионално, но и в личния си живот.

Аз и друг път съм казвала, че приемам Сашо като един от учителите в живота си. Не защото съм го търсила за съвети или съм му плакала на рамото, а защото покрай работата ни в „Преди обед“ и перипетиите, през които минахме, докато се напаснем като екип и екранна двойка, научих много и израснах. Осъзнах колко безсмислен може да бъде опитът да променяш другия и да държиш всичко под контрол, колко вреден може да е перфекционизмът, когато е изведен в крайност. И че наистина няма смисъл да се връзваш чааак толкова, когато нещо се обърка.

Сходни ли са вкусовете ви за изкуство?

Сашо е киноман и всеотдаден геймър, както всички добре знаят. Редовно ми препоръчва сериали, аз също от време на време споделям, когато съм гледала нещо интересно. Допитвам се до него и когато имам „неясноти“, свързани с игрите, на които децата играят. Много ми е ценен като източник на информация в това отношение. Иначе Сашо е изключително талантлив актьор, гледала съм го във всички постановки, в които играе. Силни са и драматичните, и комедийните му роли. Ако трябва да отлича, бих казала Клеант в „Скъперникът“ (роля, за която получи „Аскеер“) и самоубиецът Франсоа в „Аз, досадникът“ – една великолепна комедия, в която играят с Мариан Бачев и която успява да ме разсмива отново и отново, въпреки че съм я гледала няколко пъти.

Някой скрит негов талант, за който аудиторията не подозира?

Това, което може би малко хора знаят, е колко педантично гледа Сашо на прането си – зарежда се със всякакви видове прахове за пране и омекотители и изключително много се дразни, ако при пускането на пералнята бъде допусната грешка – да кажем смесят се тъмни дрехи с бели. Има и конкретни изисквания към простирането. Много съм се смяла на тези му истории.