Шоу за оцеляване, в което обикновени хора кацат на далечен екзотичен остров и се борят за награда от 300 хиляди лева. Поставени в тежки условия, с ограничени ресурси, те трябва да се съхранят психически и физически с помощта на ума си, да градят стратегии, да създават съюзи, да печелят предизвикателства. Това зрелище е „Островът на 100-те гривни“ в ефира на bTV. Във всеки момент от живота на 30-те участници в състезанието присъстват двамата водещи – Диляна Попова и Александър Сано. Известни, красиви, дисциплинирани и автентични, но все пак  „извън обувките си” и на непозната територия.

Съпричастни на емоциите и изживяванията на участниците, на смелостта и удовлетворението, на мъките и радостите им, те ни показват най-интересните моменти. Точно в ролята им на съпреживяващи наблюдатели ги поканихме да ни разкажат с какво се срещнаха и как то ги промени.  

Защото „Островът на 100-те гривни“ освен че ни забавлява, ни дава и увереност в силата на инстинкта за оцеляване, вкоренен във всички нас.

Кое е най-голямото препятствие на Острова?

Сано: Първосигнално човек би решил, че това е околната среда – жега, влага, насекоми, животни и т.н., но всъщност най-голямото препятствие си остава човекът. А иначе гладът и битовите несгоди са голямо изпитание, при което проличават качества, недостатъци и лимити.
Диляна: На острова има над 80 вида опасни растения и животни, които могат да те убият. Влагата, заради която раните зарастват много бавно, също е фактор. Съгласна съм, че оскъдната храна е предизвикателство № 1. Но след втората седмица започваш да свикваш с лишенията.  

Какво може да върне в играта човек, който е на ръба и почти се е отказал да продължи?
Сано: Чисто технически, някой да го дари със спасителна гривна. Иначе – приятелско рамо и човешко отношение винаги вършат чудеса.
Диляна: Гривната, освен че дава живот на Острова, се превръща в стимул да мислиш стратегически и да играеш концентрирано.

Каква е цената на втория шанс (когато някой даде гривната си на друг, за да го спаси, например)?
Сано: За този, на когото е дарена гривна – това е безценно. За даряващия това най-често означава край на приключението.
Диляна: Когато получиш втори шанс, трябва да го защитиш. Тогава става много интересно, защото започваш да играеш за двама.

Кое според вас ще развълнува най-много зрителите на „Островът“?
Сано: От една страна, природата и зрелищните игри, изпитващи не само физиката, но и психиката. От друга страна, самите играчи. Кастингът е много силен. Това са изключително различни и цветни хора, всеки със своите странности, силни и слаби страни. Аз лично на няколко пъти се впечатлих приятно от постъпките на определени играчи.
Диляна: За мен най-вълнуващото в „Островът“ е абсолютната непредвидимост. Локацията е красива, но едновременно опасна. Игрите са вълнуващи, но и много напрегнати. Участниците са интересни и забавни, но под повърхността на техните отношения тлеят конфликти и се плетат стратегии. Да не забравяме също, че в това риалити късметът играе голяма роля, както и това да го използваш по правилния начин.

Наблюдавахте „море“ от човешки взаимоотношения и емоции. Какво в тези специфични условия е важно за създаването и за провала на едно приятелство?
Сано: Откритите отношения и това кой как мина през моралните казуси. През цялото време повтаряхме на играчите, че те определят правилата в „тяхната вселена“ и всеки избира как да извърви пътя си в играта.
Диляна: Когато трябва да се справяш при много тежки условия, инстинктът за самосъхранение се оказва по-силен от всичко.

Имам чувството, че е имало много сълзи – вие поплакахте ли си?
Сано: Аз да. Един-единствен път. Вълнувах се много пъти, но се сдържах по професионални причини. Веднъж обаче не успях.
Диляна: Плаках. Имаше много емоционални моменти, които беше невъзможно да не съпреживявам.

Какво от „Островът“ бихте искали да пренесете в своята реалност или в общата ни реалност?
Сано: Определено това усещане за общност! Невероятно е как на тази територия живеем пет човека на кръст и не подозираме, че е много по-добре и важно да си помагаме, вместо да си пречим.
Диляна, наложи се да се откъснеш за дълъг период от ежедневието си в България. Кое ти липсваше най-много?
Нищо не ми липсваше. Синът ми беше при мен. А от всичко друго, с което бях свикнала, си починах.

Сано, докато беше на острова, стана дядо. Спа ли изобщо, след като научи новината?  
За кратките си 47 години съм преживял толкова много, че трудно нещо може да ме разклати. Но никога няма да забравя как след края на онзи снимачен ден на лодка в Индийския океан пристигна съобщение от сина ми: „Вече си дядо“, плюс няколко снимки. В един момент усетих, че съм толкова ухилен, че всичките ми колеги на лодката се развълнуваха. Разбира се, поляхме раждането на Беатрис веднага след като стъпихме на сушата. 2024 година не можеше да ми даде нищо по-красиво.

Лично за вас кое е най-голямото удовлетворение след това изживяване на острова?
Сано: Че успяхме да го осъществим. Беше екстремно трудно. Но най-вече, че голяма част от играчите не загубиха правилния поглед върху живота, или поне аз така го видях.
Диляна: За мен това е един от най-яките ми работни ангажименти. Работиш, а се чувстваш напълно свободен. (Смее се.) Готова съм веднага да се върна на острова за още няколко месеца.