Седим в приятно сепаре в джаз бар „Ж“ в уютния квартал на Стара София, който ще видите във видеото на песента „Бърнаут“. Разказвам на Графа: „Преди години на път за интервю, пак беше септември, пак ръмеше и си пеех наум част от припева на твоя песен: „… вали дъжд по запустелите улици“. Само това се сещах. Толкова исках да я чуя. Влязох в един музикален магазин срещу пилоните на НДК. Пуснах първия твой диск, който видях, и попаднах точно на песента ти „Давам всичко за теб“. Тя ми е любима! Купих го веднага! Купих си и рокля! И край с парите ми за месеца!“

Графа се смее и възпитано благодари.

Винаги е бил загадка за мен. Изглежда интровертен, чувствителен, романтичен човек. Особено в началото на кариерата му макар да е син на създалия шоуто за откриване на млади таланти „Хит -1“ и певец от трио „Спешен случай“ Кирил Ампов, и макар че е много талантлив, мислех си, че Влади е от хората, които се чувстват много по-добре зад кадър.

Ето че ме опроверга! И сцената го заобича все повече и повече. И публиката – също. И така музикалният му път го заведе до концерти в Арена София и стадион „Васил Левски“. А тази година през март излезе и филм за концерта му „Мечтите се сбъдват“ на стадион „Васил Левски“ – най-големият, правен от български поп изпълнител у нас досега. Много хубав разказ за живота на един артист по пътя към сцената и за любовта между него и публиката. И може би мечтите на Графа не спират да се сбъдват, защото през май беше номиниран за „Аскеер“ за музиката си за спектакъла „Пипи Дългото чорапче“. От юни до август обиколи няколко от най-големите български градове с „Най-щастливото турне“. Направи хита „Бърнаут“ и докато ние го гледаме отново като треньор в 11-ия сезон на „Гласът на България“ по bTV, предстои да излезе новото му парче „Един път на един милион“ по текст на Руши.  

Аз работя много и зад кадър – забелязва Графа, докато му споделям какво съм мислела за него, – пиша текстове, музика и аранжименти и съм доста по-екстровертен от преди. Промених се през последните 15 години. Просто се научих да изразявам себе си по-добре. Може би съм носил този огън. Винаги си е бил в мен. И в един момент успях да го изкарам от себе си повече на сцената. Сега съм по-осъзнат за това, което правя.

Влади, дали има нещо в шоубизнеса, за което се оказа неподготвен, макар че си роден в музикално семейство и си заобиколен от хора от шоубизнеса от малък? Да не говорим, че излезе на сцена на 10 години.  

Според мен никой не е подготвен за шоубизнеса. Той е доста тегав, просто е необходимото зло, за да може музиката да стига до повече хора. Интересно е самото ѝ правене, писането на текстове, мечтите как да реализираш песните, как да изглеждат и звучат и на живо. Целият процес е много завладяващ. А парите никога не са ми били самоцел. Не мисля за тях. Те идват сами. Понякога инвестирам повече, отколкото трябва, но се гордея след това с резултата и знам, че ако си пусна след време концертите, които съм направил през годините – и в Арена София, и в Античния театър в Пловдив, и на стадион „Васил Левски“, ще ми харесат. И ще съм щастлив от резултата на положените усилия.

Турнето ми от това лято – „Най-щастливото турне“, също беше много красиво, много грандиозно и изпълних обещанието си да пресъздам шоуто от стадион „Васил Левски“, за да могат да го гледат още повече хора. Благодарение на екипа и банката, която ме подкрепя, успяхме да прекроим и сцената, и всичко, така че да изглежда много добре. Реакциите на публиката направо ме вцепениха от кеф. Бисовете бяха едни от най-възторжените, които съм получавал до този момент в кариерата. Истински истерични бисове, които показват, че хората са щастливи.

Старая се всеки път в концертите ми да има нещо ново за българската поп музика. И сега не искам това да звучи помпозно.

Защо не?

Защото мисля скромността за добродетел и знак, че човек е наясно кой е и няма нужда да парадира с това, което прави. Противно на общоприетото мнение напоследък, за мен скромността не е слабост и признак на неувереност. Вярвам, че е по-силно другите да харесват работата ти, отколкото сам да се помпаш и да се саморекламираш. Но това съм си аз, това е моето мнение. И няма да се променя. Много вярвам в себе си, много ценя всичко, което ми се случва. И много си се кефя. Не е нужно да го говоря непрекъснато.

И аз мисля, че е хубаво човек да е смирен.

Да, смирението е християнска добродетел и е равно на това да си интелигентен. Може би така са ме възпитали майка ми и баща ми. И двамата са врели и кипели в шоубизнеса, за който ме попита, и сме разиграли много ситуации в него. Коментирали сме какво се случва, какво може да се случи, къде може да се объркаш в чисто човешки план.

Да, знаеш ли, понякога се питам как ли се чувства човек на сцената, когато срещу него има едни десетки хиляди хора, които скандират името му и пеят песните, които е написал.

Слушах много готино интервю на Крис Мартин – вокалиста на Coldplay. Аз съм им голям фен. И той говори за психиката на човека в шоубизнеса и казва: „Много ми беше трудно да осъзная, че след като съм бил пред 60 хил. човека, после трябва да се върна в реалността. В началото се чудех кой от двамата съм аз – дали в реалния живот, или другия – на сцените на стадионите“. И в един момент казва, че осъзнал, че си е той във всяка една ситуация. Просто е приел и двете за части от живота си и се е научил да превключва директно, тоест да не остава в тази звездност и завладяване, което получаваш от еуфорията на толкова много хора, които те обичат и уважават. Когато свърши концертът, просто превключва и влиза в реалния си живот. И продължава напред.

А ти как се чувстваш, когато усещаш енергията на толкова хора срещу теб?

Адреналинът е много висок. Няколко часа след концерта са нужни, за да се освестиш. Не можеш да заспиш. След концерта в Античния театър адреналинът ме държа няколко дни. Беше много силно и вълнуващо. Липсваше ни. Нашите турнета не са толкова дълги и в толкова много градове. Говоря в множествено число, защото макар моето име да е на афиша, сме екип от много хора – музиканти, колегите ми, които организират концерта.

Енергията от публиката трябва да я преработиш, грубо казано, емоционално. Иначе много лесно можеш да се загубиш, защото това е силна енергия. И тя може да те обърка, да си повярваш повече. Неслучайно толкова артисти в световния шоубизнес се губят, изперкват, отиват си от този свят. Тук не боравим с техния мащаб, макар че в България има изключителни професионалисти във всяка област. Можем да строим страхотни сцени, да правим добро озвучаване, осветление, но… преди две години гледах третия концерт от турнето на Coldplay. Сега мина 164-ият им в Дъблин – и то все на големи стадиони. За тях концерт с мащаба на Арена София или стадион „Васил Левски“ е ежедневие.

Имаш ли техники за сваляне на адреналина?

Обикновено излизаме с бандата някъде, пийваме по нещо, отпускаме, обсъждаме концерта. Така успявам да вляза в реалността. Доста добри приятели сме. Всеки един от нас има нужда да сподели емоциите си от концерта, припомняме и си го преразказваме. И е много хубаво.

През колко бърнаута си минал? Като гледах във филма, сериозно си мислех, че ти предстои бърнаут с цялото това напрежение...

Повече приличаше на бърн он. Тоест осъзнаваш, че си в burnout, че прегаряш, но продължаваш и си на автопилот. Въпреки това осъзнанаш колко голямо и хубаво нещо ти се случва. Концертът на „Васил Левски“ беше организиран от четири души от „Монте Мюзик“ – Маги, Йоана, Весо и тур мениджъра ни Христо. Данчо Жечев участваше в рекламната стратегия. Аз, разбира се, бях в час с всяко едно нещо. И беше ноу-хау, което нямаше откъде да взема. За концерта ми в Арена София например се обадих на Дони, с когото сме близки приятели, и той ми даде ценни съвети. „Фондацията“ бяха правили концерт преди мен и съм му много благодарен.