В ранната утрин на един понеделник, в който термометърът ще скочи до 40 градуса, Теди Духовникова ме очаква пред дома си с два големи плика с всичко, което ѝ е необходимо за предстоящата ни фотосесия, пачове под очите и сандали на висок ток. Сяда в колата. На въпроса ми как е, отговаря – много уморена!

„Не мога да гледам! Така ми се спи!“ – казва и Койна Русева, качвайки се. Предишната вечер е имала премиера. Взимаме и Мария Каварджикова. Радина Кърджилова пътува от Синеморец. Програмите и на четирите са смазващи. В продължение на един час месец по-рано в една гримьорна на Народния театър се опитваха да намерят ден, в който са свободни едновременно за фотосесията на Елина Кешишева за EVA, и се оказваше, че не само дните, но и нощите им са пълни със снимки.

Теди, Койна, Радина и Мария са в главните роли на сериала „Те, вълните“. Той е поводът да се срещнем и да застанат пред обектива на Елина, пред който са позирали звезди от ранга на Ейми Уайнхаус, Настася Кински, Жулиет Бинош и Соня Рикел.

Талантите на четирите актриси от корицата на EVA са също толкова неоспорими. Вдъхновяващите им роли са много.
Пътуването в една кола с Теди, Койна и Мария е спектакъл! Теди почти ни разплаква със стихотворението на Миряна Башева за Рангел Вълчанов след смъртта му, за което е научила от Владо Явашев по време на спектакъл на „Поетите“ в Maison de la Poesie (Къщата на поезията) в Париж. И после заспива.

Мария разказва за погребението на Дора Габе, когато ковчегът ѝ е бил изложен във фоайето на Народния театър, и пуши в почивките в опит да се възстанови от завоите. С Койна Русева говорим за изключителния талант на сина ѝ Константин, който още тринайсетгодишен направи впечатляваща роля като духа на бащата на Хамлет в едноименния спектакъл на Явор Гърдев в Народния театър и сега, десет години по-късно, опитва да пробие като актьор в Дъблин. По нищо не личи, че е свръхуморена. Дори в момента, в който слиза от колата, започва енергично да танцува.

Пристигат и Радина с шоколадов слънчев загар, и Елина, която е спала между пет и осем сутринта след полета си от Париж.
Снимките и разговорът ни се случват в една вълшебна къща, сгушена живописно между хълмовете на Искърското дефиле. Скалите около нея напомнят на Белоградчишките. Дворът е като оазис със свежо зелена трева, яркочервени и оранжеви цветя, магнолия и още красиви дървета. Има басейн като чаша благодат насред лятната жега.

По време на тази фотосесия има и баби, които приготвят най-вкусния ябълков сладкиш с масло и топящи се в устата сиренки, и всички капитулираме. Дори дисциплинираната Койна Русева, която си носи плодове за снимачния ден. Има и деца, които тичат из двора, и красиво малко сиво кученце, като от кадифе.

И много магия, усилия, талант, любов и всеотдайност.

Фотосесията и интервюто се превръщат в разказ за красотата на женската сила, силата ни да раждаме, да обичаме, да защитаваме идеите си, да отглеждаме мечтите си, да се преборваме за тях.

Първият български сериал, правен основно от жени за жени

Началото

Койна: Всичко започна от фотосесия, в която ни снимаха с Теди. И пак сме пребити от работа, пак ни гримират и фризират. Пак ни обличат. И ни редят. И ние стоим. Като кралици. Гледам я и си казвам – как може?! Защо няма хубави, плътни женски образи, на които да се изкефим, докато ги играем. Защо не направим нещо заедно?! Теди ме гледа мен и си мисли същото.

Теди: И се оказва, че и на двете ни се снима история, както си представяме, че трябва да се случва днес. В световното кино вече има много, създадени от жени за жени, но при нас още е патриархат. И женските персонажи са по-обслужващи и второстепенни. А пък ние искахме история, в която мъжете да са пистолетните изстрели.