Котаракът Румен ни гледа сърдито от най-отдалечения край на хола, свит между вратите на спалнята и кабинета. Природата му на Алфамашкар Хобавец е обърнала възмутено гръб на цялата тази какофония, която създава екипът на EVA, опитвайки се да го снима на корица заедно с неговата собственичка Ч. Т. (Чистачът на тоалетната), тоест Наталия Атанасова. На всичкото отгоре е дошъл и екип на предаването „Малки истории“ на БНТ, който документира всичко това.

Сърдито гледа и коректорката на EVA, когато настоявам да запазим кривописа на Румен. Но се аргументирам – може да е котарак и да е четиригодишен, но има 56 хиляди последователи във Фейсбук, две книги, десетки хиляди календари, картички и интервюта в национални телевизии и вестници, включително в „Литературен вестник“ пред самата му главна редакторка професор Амелия Личева, поетеса и литературен критик. Искам да кажа – с това сериозно сиви зад гърба си не е ли заслужил уважение котаракът инфлуенсър.

И така, в навечерието на годината на Черния воден тигър (според Китайския зодиак) EVA реши да я посрещне с по-малък, но не по-малко горд представител на семейство котки – котарака Румен, родом софиянец, по порода – британец. И със създателката на неговия приказен образ, тоест със Сивия кардинал на сивия котарак – архитектката Наталия Атанасова. Наталия няма общо с рекламния бизнес, както мнозина настояват. Тя е от Бургас. Там е завършила английската гимназия, а после – архитектура в УАСГ. Заедно с Никола Груев-Котарашки е автор на фасадата и фоайето на Малък градски театър зад канала. От години има бутик за винтидж дрехи в центъра на София с чудесна селекция. Красива, креативна, артистична и забавна, би била още по-добра Амели Пулен от Одри Тоту, защото е съвсем истинска. От нищото изтегля нишка на история и сътворява приказен свят. И някак си го нарежда по вълшебен начин, измагьосва го, както би казал преводачът на Хари Потър. Котките наоколо проговарят, възглавниците се превръщат в квадратни лисици, бройлерите в хладилника викат за помощ. А на вратата на дома й вместо табелка има надпис „Даваме локум“.

Една сутрин реших да си взема котка. Приятелят ми реагира: „Котка вкъщи? Не. Абсурд!“ Казвам – така ли. Намерих най-евтината обява в OLX. Пак каза – не, после склони да ги разгледаме. Следобеда отидохме в квартал „Гео Милев“ и се прибрахме с Румен. Със Златин се сдобих година по-късно, по същия начин. Но узряла за идеята, че е тъпо да се купуват с пари домашни любимци, си взех непородисто коте, намерено на улицата в кашон.

Кога разбра, че Котаракът Румен е известен?

Около шест месеца, след като направих страницата му във Фейсбук. Още набираше популярност. Имаше около 10 000 последователи. И ни поканиха на котешкото изложение в музея „Земята и хората“. То се провежда два пъти годишно и се радва на голяма посещаемост. Дотогава мислех, че да си известен в интернет, е като да си богат на монополи и че всичките тия „лайкове“, коментари и споделяния нямат никакво значение в живия живот. Оказа се, че не съм била права. Пред нашия скромен щанд се изви опашка, каквато съм виждала само по комунизма за банани. Бях подготвила няколкостотин картички, към които фен на Румен добави още и пак не стигнаха за автографи за всички желаещи. За два часа събрахме над 2000 лева дарения, за да помогнем на котенце, на което му предстоеше операция. Може би това ми даде смелост да издам първата книга на Румен, а на следващата година - и втората.
Не го прави това!! – виква Наталия. – Сега е боядисвано, бе човек! (Котаракът Румен небрежно си остри ноктите в черната стена, все едно свири на пиано.)

Наталия хлътва в съседната стая и ми носи книгите на Румен, календар за 2022 г. и картички с лошата версия на всяка зодия.

Трябва да направим и трета книга – обяснява, – ама чакам да свърши пандемията, че нито представяне можеш да направиш, нито хора да събереш! Така, да се отъркаш малко в славата!

По колко календара печаташ?

Около 1500 годишно и до края на януари свършват. Малка част от тях дарявам на няколко ветеринарни клиники да компенсират поне отчасти грижата, която понякога полагат за животни от улицата.

Имаш ли приятелства покрай котарака?

Да. И това е едно от нещата, за които съм му много благодарна. С годините започваш да се виждаш с едни и същи хора, с които правите едни и същи неща, а аз благодарение на него имам нови и ценни приятелства. Старите ми приятели леко ревнуват, в смисъл нали – айде отивай сега да се виждаш с феновете, да ти обръщат внимание. Че лошо ли е? Благодарение на страницата на Румен във Фейсбук намерих редакторката на двете му книги Гергана Димитрова, която е шеф на едно от най-изисканите издателства в страната -„Лист“. Нейната котка беше същата порода. Оженихме ги и имахме поколение. Тогава природозащитниците скочиха като един и ни поругаха тотално. И с право!

Защо?

И аз се питах същото, но разбрах. Има много бездомни котки за осиновяване и не е окей да бълваме потомство на нашите в апартаментите си. Макар че и Румен го купих от апартаментно развъждане. Благодарение на страницата се запознах и с Маргарита Гигова – страхотна адвокатка по интелектуална собственост. Писа ми с предложение да ми помага абсолютно безвъзмездно да регистрираме търговска марка на Котарака Румен. Тя е мацка, от стар софийски род. Има и изказ, и маниер, и кашмир. И като ми се яви с кожените ръкавици на баба си, със златото на дядо си… Просто не виждам как аз, такава каквато съм, по друг начин бих могла да додрапам до такава особа, ако не беше котаракът ми да ни срещне. Много се сприятелихме. Скоро се оказа абсолютно права да настоява да запазим марката „Котаракът Румен“. Тя ни потрябва малко, след като я запазихме. Авторските права в България са доста размито понятие за повечето хора, а и за юридически лица. С лекота се ползват чужди текстове, музика, изображения. Всичко минава в графата „е, аре са! к‘во толкова!“ И без това нищо не ти е струвало да го измислиш - значи е безплатно.

Друга от приятелките ми покрай котарака е Надя Брайт. Тя е стендъп комедиант, а и леко инфлуенсър си пада. Та се виждаме да вечеряме и да обсъждаме инфлуенсърски неща. На старите ми приятели съм им надула вече главите и ми е неудобно да злоупотребявам с търпението им. Докато с нея си помагаме, говорейки за тия неща.