За какви например?

Например как да се държа пред публика, за представянето на книгата ѝ, която излезе наскоро, обсъждаме колко са изперкали всички в нета и естествено, говорим за мъже. Тя е и треньор по публично говорене и ми е давала съвети, които спазвам с умерен успех. Аз пред публика съм като Бриджит Джоунс. Плещя или много скучни неща, или нелепици. И съм много нефотогенична. Имам и много други приятелства, но да не пропусна някой.

Имаш ли предложения като инфлуенсър?

Колкото и да не се възприемам като такава - имам. Обаж-дат ми се от рекламни агенции. Невинаги приемам. Ако пиша за нещо на страницата на котарака, трябва да е готино и да мога да се свържа с темата. Женските теми са подходящи. Храна – винаги. С климатици и коли не се справям добре. С неща, в които аз самата не вярвам, също. Винаги се опитвам да напиша интересна история, която да не е просто „купете си това, защото аз взех едни пари, за да ви го препоръчам“, а текст, който сам по себе си да достави удоволствие на читателите на страницата. Искам да се чете с лекота и интерес до края и да ти стане хубаво от прочетеното.

Говори се, че работиш в рекламния бизнес.

Не! С теб не се ли видяхме в магазина ми? Това работя. Всеки понеделник съм там.

Да. Имах чувството, че те познавам отнякъде.

Сигурно сме се виждали по някакви упадъчни заведения. Живея тук, в центъра, от 2007 г., и като цяло съм уличен човек, но напоследък рядко излизам. Пандемията поразмести нещата.

Не излизаш ли с госпожите по разни заведения за „општествено хранене“, както пише Котаракът Румен?

Е, да. Снощи бяхме с две госпожички в такова заведение. Ама заведенията, в които ходя, са вече повече за хранене, отколкото обществени - нямаше никой, освен нас. Ето –  показва снимка. Трите са направили смешни физиономии със силно повдигнати вежди. – Някой ни написа нещо за политика в месинджъра. Пратихме му отговор по този начин.
Много държа на приятелите си. Не си представям живота без тях, по никакъв начин. Държа да кажа, че голяма част от цветущия речник на Румен са изрази на госпожите – моите приятелки. Всичките са прекрасни госпожи. Много умни, весели, супер вчас. И като си говорим, знаеш… като пиеш две питиета, и съвсем без да се напъваш, започват да ти идват гениални идеи. А аз слухтя и си записвам на телефона, в случай че някой каже нещо такова. С хора като тях бая работа ми се отваря. То после влиза в страницата на Румен. Така че донякъде сме съавторки. Даже ги извадих на сцената на представянето на първата книга, поклонихме се заедно.

Как изглеждаше животът ти преди котараците Румен и Златин?

Не се е променил. Само с пътуванията е малко по-сложно. Не е като да имаш куче. Няма как да ги взимам с мен. Преди молех майка ми да идва чак от Бургас да се грижи за тях, когато отсъствам за повече от два дни, но сега поради пандемията не искам да я карам да пътува за такова нещо. Не е ОК. И тогава приятелят ми поема. Както казва – всички си мислят, че чистачът на тоалетната си ти, а не знаят всъщност кой е.  

Най-хубавото на моята популярност е, че съм тотално неизвестна дори и за феновете ми. На страницата на Румен има само негови снимки и снимки на Златин. Не ме разпознават по улиците, не ми искат автографи, освен много рядко. Съвсем спокойно мога да се придвижвам рошава, недоспала, да гледам лошо и ако някой не върви достатъчно бързо пред мен, а заема целия тротоар кучият му син, да му изсъскам в ухото. Ако бях истинско селебрити, нямаше как да си го позволя. Щеше да е фрустриращо.

И преди, и сега животът е толкова хубав, да чукна на дърво. Не мога да се оплача от нищо. Работи ми се, пътува ми се, пишат ми се простотии. Ето виж сега, седим тук, правим се, че работим, обаче пием вино и мезим. (Наталия е наляла чаши с френско мерло, на дъска от акациево дърво – най-хубавото, най-здравото, най-хигиеничното, обяснява ми тя, са подредени сирена и италиански колбаси.) И имаме котки наоколо. Е та човек живи да ни ожали! Айде наздраве!