Престоят в Америка кара Кодо да се замисли за влиянието на грима върху самочувствието на хората: „Интересувах се не само от това, което е върху кожата ни, но и от това, което остава у нас, дори след като се изкъпем. Това е усещането да си някой друг, да си по-силен, и то остава като памет в мозъка. Това е най-вълшебната част от грима“.

В момент на съмнение дали сексуалността му ще бъде приета от останалите, споделящи вярата му, Кодо получава ценен съвет от свой духовен учител: „Будизмът приема и не отрича никого въз основа на неговата сексуалност, цвят, етническа принадлежност, пол или увреждане“.

Обединение на контрастите

След като завършва двугодишното будистко обучение, той е сертифициран като монах през 2015 г. За монасите в Япония е обичайно да имат и други професии. Що се отнася до Кодо, той избира да популяризира будистките учения, като същевременно помага на хората да придобиват увереност и вътрешна сила чрез инструментите на модата и красотата. Според него будизмът и гримът, макар и привидно да си противоречат, служат на една и съща цел: „Всеки трябва да се чувства уверен в съществуването си. Може да използвам различни начини, но помагам на хората да се чувстват уверени физически и психически“.

Приема за своя мисия да разпространява идеята за равенството в будизма. Той е сред водещите ЛГБТ+ активисти и се надява с действията си да вдъхнови лидерите да променят законите – особено в Япония, чието законодателство в момента не защитава от дискриминация представителите на тази общност.

Обобщава собствения си опит така: „Може да е трудно да намерите хора, които да ви разберат в момента, но мисля, че вашата сексуалност съществува заради добра и смислена причина. Надявам се, че можете да превърнете това във вътрешна светлина, да опознаете себе си и може би някой ден ще можете да помогнете и на другиго.”

Нишимура все още живее в храма, където е израснал – поддържа го и изпълнява ритуали заедно с родителите си, разбира се, когато не обикаля света и не гримира. Той не спазва стриктно ежедневните монашески ритуали – вярва, че повтарянето на едни и същи неща отново и отново ограничава възможностите за развитие и промяна. Единствената константа е медитацията, за която казва, че му помага да намери баланс в ума си. Обикновено се старае, докато работи в храма, да се гримира минимално, за да не отвлича вниманието на посетителите от свещените му задължения. Но твърди, че не се притеснява да бъде видян пред статуя на Буда в ярък тоалет, с изобилен грим и блестящи обици. „Искам да разширявам хоризонта и да вдъхновявам хората. Аз съм монах с токчета, вие също може да бъдете това, което поискате.“