Монахът с токчетата

„Аз съм едновременно древен и модерен“, споделя Нишимура в интервю за списание Time. Историята му буди интереса и на издания като Vogue, The New York Style Magazine, Cosmopolitan и много други.

Люба Вангелова 26 January 2022

Снимка: Instagram@masakisato_; @kodomakeup

Будистките монаси обикновено живеят строго, носят обикновени дрехи и почти никакви аксесоари. Кодо Нишимура прави всичко друго, но не и това. 30-годишният Кодо често може да бъде видян с будистка роба и деликатен цветен балсам на устните. Той се грижи за семейния храм в Токио, докато работи и като гримьор и ЛГБТ+ активист. „Аз съм едновременно древен и модерен“, споделя Нишимура в интервю за списание Time. Историята му буди интереса и на издания като Vogue, The New York Style Magazine, Cosmopolitan и много други.

Изнасял е реч в централата на Фонда на ООН за населението, както и в Университета в Йейл. Сред последните му ангажименти е конкурсът „Мис Вселена Япония“, на който е грим директор и ръководи екип от шестима асистенти, за да гарантира перфектната визия на състезатели, съдии, ексклузивни гости и награждаващи.

Грим кариерата на този „съвременен лидер на мнение“, по определението на Time, съчетана с дейността му като ЛГБТ+ активист му донесоха участие през 2019 г. в шоуто на Netflix “Queer Eye: We’re in Japan!”, както и звездни клиенти като музикалното дуо Chloe x Halle и изпълнителката Кристина Милиан. През февруари тази година Нишимура издаде и първата си англоезична книга “This Monk Wears Heels” („Този монах носи токчета“) – автобиография, която преплита личната му история с будисткото учение.



Надареният пол

Нишимура невинаги се е чувствал комфортно от съжителството на тези две свои страни, но се надява, че, споделяйки историята си за пътуването към себе си, може да помогне на хора от джендър малцинствата в консервативна Япония да се заобичат.

Въпреки че е израснал, наблюдавайки родителите си (и двамата служат в семейния будистки храм) да ръководят погребения и церемонии за поклонение, Кодо никога не се е замислял дали да последва пътя им – знаел е, че не иска това за себе си. Винаги е смятал, че будисткият живот е несъвместим с идентичността му. Не виждал смисъл в това да пее мантри, а да бръсне главата си му изглеждало немислимо, защото харесвал дългата си коса. „Като дете, обожаващо принцесите на Disney, религиозното служене беше пълна противоположност на това, което исках да бъда и което обичах“, споделя той.



От ранна детска възраст Нишимура осъзнава, че е привлечен от мъже. За себе си казва, че е от „надарен пол“. „Физическото ми тяло е мъжко, но умът ми не е нито на мъж, нито на жена. Мога да бъда и двата пола по много начини“, споделя Кодо. Но през гимназиалните си години в Япония той се срамува от сексуалността си и се старае да я прикрива, за да избегне тормоза от съученици.  

Съмненията раждат свобода

Когато е на 18, заминава за Ню Йорк да учи в Parsons School of Design. Там открива пространство да изразява свободно себе си и да намери признание като ЛБГТ+ човек. Желанието да се изрази цялостно и да подхрани духовността си го кара да прегърне будистките си корени. 24-годишен той започва обучение за монах в Япония, като паралелно пътува из САЩ, за да практикува като гримьор. Същата година разкрива същността си и пред родителите си. За негова изненада баща му, професор по будистки науки, показва разбиране и го съветва да живее живота, който иска.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР