Бенедикт Ташен започва печеливш бизнес още 12-годишен. Става най-богатото хлапе в града. И досега не се интересува от фокус групи и бизнес стратегии, а разчита само на нюха си. Той го води и в любовните му дела.
60-ия си юбилей германският издател Бенедикт Ташен отпразнува за поредна година в Лос Анджелис, който нарича свой втори дом.

Създателят на империята, която вкара изкуството във всеки дом благодарение на стотици издания, посветени на легенди на фотографията, живописта, спорта и киното, е и сред най-прочутите и щедри арт колекционери.

През 2003 г. мадридският музей, който носи името на кралица София, представи колекцията му с произведения на изкуството, включително ценни притежания от автори, които е издавал през годините – като немските фотографи Хелмут Нютън и Волфганг Тилманс. С покойния Нютън връзката му е силна, удържала на ветровете на времето и изпитанията на характерите. Именно майсторът на еротичната фотография имаше смелостта да нарече издателя „един луд човек, който не се изплаши да преследва мечтата си и успя“.

Откровеността и хапливото чувство за хумор са запазен знак за Нютън и донякъде причината да си допаднат толкова много с Ташен. Именно Хелмут Нютън вдъхва на Бенедикт увереност, че огромната рана от смъртта на големия му брат е лечима. „Не знам кое човек понася по-трудно, раните или максимата, че времето лекува всичко, защото много от нас обичат да се вкопаят в болката – колкото и странно да звучи, тя дава усещане за сигурност (защото е твоята болка) и някак отказваш да приемеш, че времето лекува раните. Хелмут ми помогна много да започна да приемам, че времето е лечител“, признава в интервю за вестник „Гардиън“ германският издател.

Детството на родения в Кьолн през 1961-ва Бенедикт преминава под знака на семейния уют, обичта и подкрепата от страна на родителите му лекари. Негова лична икона е по-големият му брат, който му е пример в игрите и лудориите. Пъзелът на щастието обаче е разбит на парчета, когато Бенедикт е само на седем. 20-годишният му брат се самоубива и фамилната драма пренарежда отношенията и емоциите в лекарското семейство. Родителите му капсулират болката в опит да спасят другите си четири деца, а Бенедикт я лекува с любимите си анимационни филмчета.

„Бях само на седем и не можех да разбера нито смъртта, нито болката, нито новата реалност. Опитвах се да балансирам емоциите си и това ми помогна не само да оцелея, но и да се концентрирам върху една идея, която ми се въртеше отдавна в главата, а брат ми подкрепяше от самото начало – колекция от комикс издания!“

12-годишният Бенедикт започва да купува и продава комикси. С бизнес нюх и безпогрешна интуиция в търсенето на ценни за децата издания, скоро той става не само популярен сред съучениците си, но и натрупва в касичката си истинско богатство. „Научих всичко за света на капитализма от американския създател на комикси Карл Баркс и неговите герои патока Доналд и Чичо Скрудж още като дете. Безпогрешни правила, които ми дадоха ясна представа не само как мога да оцелея на бизнес пазара, но и как да го завладея!“, коментира в интервю за списание Vanity Fair вече порасналият Бенедикт.