Всички познаваме ефектите от стреса: безпокойство, стягане в гърдите, недостиг на въздух, гадене. Тези симптоми обикновено отминават бързо. Но хроничният стрес може да причини дълготрайни последствия като болки в гърба, високо кръвно налягане, проблеми със сърцето и дори развитие на диабет тип 2. По-малко видими остават дълбоката депресия и постоянната тревожност. Какво провокира стрес е ясно. Особено през последната година.

Локдаунът, карантината добавиха непознат нюанс в ежедневието ни. Повечето хора описват случващото се като шок и объркване. За мнозина познатият свят изведнъж рухна. Усещането е като да загубиш контрол над бързия влак на живота си. Люлката на емоциите ни хвърли в отчаяние.

В историята на човечеството пандемиите отнемат до 500 милиона живота (при една много по-малка населеност на Земята все пак). Жертвите на настоящата са почти три милиона души. В американското медицинско списание JAMA Psychiatry се споменава, че 30% от боледувалите от COVID-19 впоследствие (до шест месеца след положителния тест за коронавирус) се оплакват от симптоми на посттравматично стресово разстройство. Различни научни институции проучват въпроса за въздействието на пандемията върху психичното здраве, а повечето резултати се съхраняват в портала CovidMinds, създаден от психоневроимунолога от Лондон Дейзи Фанкур. Според данните през последната година посещаващите психолог са се увеличили с 30% в сравнение с времето преди пандемията.

Непознатата заплаха

Тези, които посрещнаха първия локдаун с известен оптимизъм, сега изпитват изтощение. Реакцията на „активиране“ (състояние на повишена възбуда) е последвана от „потапяне в сън“. Наблюдаваме т.нар. отложен ефект на локдауна. Хора, които в началото пишеха мотивиращи публикации в социалните мрежи, днес са изправени пред тревожни разстройства. През 2020-а сменихме офиса с дома, границите между личен и професионален живот се размиха. Работим повече не защото искаме да изкараме повече пари, а защото не знаем кога да спрем. И вероятно апатията, която ни натиска сега, е плод на този „работохолизъм“. Повечето хора споделят, че усещат едно и също: постоянна смяна на настроението, безпричинно на пръв поглед безпокойство, усещане за нестабилност. Сякаш се опитваме да гребем с всички сили, но нещо не се получава. Локдаунът се превръща в дългосрочна и постоянно присъстваща в живота ни травма. Постоянно ни се напомня с какво се борим, какво сме загубили и какво не сме спечелили. Нормално е да настъпят изтощение и депресия. Нормално е продължителната карантина да доведе до все по-чести знаци за тревожност.

На ранен етап при всички помага едно и също – работа над себе си. Работим в умерен режим, отделяме повече време за неща, които ни носят удоволствие, намаляваме тези, които ни дразнят и ни причиняват тревожност.

Да си поговорим

Един от най-важните моменти в преодоляването на стреса е да говорим за него. Или да го описваме в личния си дневник. Това успешно „декантира“ чувствата и освобождава ума ни от тях. Синоним на стреса е напрежението. А то може да дойде и от позитивни емоции – преместване в нова къща например. Пандемията принуди всички да живеем твърде дълго в условията на нискочестотен стрес. Наложи се да правим компромиси в почти всяка сфера на живота си. Психолозите ни съветват да бъдем снизходителни към себе си на този етап, да се грижим за физиката и психиката си, като не се натоварваме излишно. Ето какво доведе до бум на онлайн йогата. Преосмислихме и разходката на кучето всяка сутрин и вечер.

Сега е идеалният момент да се научим да останем в него, в сега-то, като спрем да се вглеждаме в страшното и несигурно бъдеще. И без това няма какво да видим там.

Силата на „НЕ“

Експериментирайте и пребройте на колко неща в един свой ден казвате „ДА“. След това преценете колко от тях са го заслужили. Време е да поставите граници и освен списък с „да направя“ съставете и списък с „да НЕ направя“. Внедрете „НЕ“ в отношенията си – работни и лични. Това спестява много енергия. И е далеч от егоизма. Като начало, слушайте тялото си. Когато сме под стрес, мо-
зъкът дава на тялото ни сигнал за опасност. И то „изключва“. Едно „НЕ“ може да предотврати това.

Диетата като ключ

„Изяж стреса!“ Чували сме го, но това качва кръвната ни захар на влакчето на ужасите и добавя още към тревожността. Затова трябва да се храним по различен начин. Магнезият влиза в менюто в такива моменти – намираме го в тъмнозелените листни зеленчуци, ядките и пълнозърнестите храни. Заедно с витамин С (в цитрусите, червените плодове, киви, чушки и броколи) помага за регулирането на нервната ни система. Подкрепата на надбъбречните жлези е от основно значение за устойчивостта ни на стрес. Те са като банкова сметка, пълна с хормони – когато сме под стрес, балансът ни е нулев. Нужно е изграждане на устойчивост в малки дози и редовно здравословно подхранване.

Ако стресът се опитва да компрометира ежедневието ни, трябва да се лишим от любимо нещо като кафето. И от алкохола. Вместо тях сънят и хидратацията ще ни държат на повърхността.

Стресът е неизбежна част от параболата на дните и нощите ни. Под наш контрол е как ще реагираме на него. Специалистите съветват да обръщаме внимание на онова, което е станало по-хубаво и по-добро. Подобна „опора“ помага да приемаме всякакви промени и ограничения. Ключовете към спокойствието и удовлетворението са вътре в нас.