Имаше ли опит в медии дотогава?

Да, когато бях на 17, започнах работа в радио в Барселона. Имах сутрешно шоу от 6 ч. – весело и забавно. Каталунската телевизия ми предложи да коментирам футболни мачове, което беше скандално, защото не разбирах нищо от футбол. Но си имах отличен съветник, разбира се. Споделях интересни факти, които знаех от баща ми. След това отидох в Мадрид да работя в друга телевизия, пак спортна – бяхме само бившата жена на Икер Касияс (легендарен вратар на Реал Мадрид, б.а.), още едно момиче от Барселона и аз – единствените жени, които коментират футбол, по това време не беше разпространено. След това в България участвах в няколко телевизионни проекта. Сега нямам време за телевизия – ограничавам се с детски филмчета.

Мечтала ли си за определена професия?

Мечтала съм си да бъда независима. Винаги съм искала сама да се оправям, да имам проекти, да творя нещо. Не искам да чакам наготово. Не искам да си представям, че мога да бъда зависима от мъж. За родители да не говорим.

Всъщност има ли някой, който да те спре да вземеш решение, което искаш?

Ох, аз не слушам никого. Грешка или не, действам, както реша. Още когато бяхме малки, майка ми и баща ми ни окуражаваха да опитваме, да падаме, да грешим – с идеята да не съжаляваме, че не сме действали. Разбира се, що се отнася до неща като алкохол, наркотици и други подобни, контролът беше техен. Много бяха стриктни спрямо това. Иначе самите те ни бутаха да пробваме много неща. Да играя тенис, да рисувам. С ученето беше малко по-различно – ако уча, получавам каквото искам.

В училищата в чужбина, в които съм учила и бяха наистина сред най-добрите, съучениците ми бяха от така наречените свръхзадоволени деца. Когато бях тийнейджърка, ме впечатляваха чанти, дрехи, знаете. Но молбите ми към нашите да ми купят например същата маркова чанта, бяха посрещани от въпроса „Защо?“. Ако отговорът ми беше: „Защото искам!“, те ми казваха, че точно заради това няма да ми купят. Всяко нещо, което исках, трябваше да се заслужи. Трябваше да дам нещо – добри оценки, старание. Така беше и в училище. Като в живота. Дай, за да получиш.

Сега прилагам този подход и към дъщеря ми, която като всяко дете обича сладко. Но съм казала, че не може да се яде сладко всеки ден, колкото и да ме обвиняват в строгост. Ако през седмицата не мрънка, подрежда си играчките, става рано за градина, тогава неделята е sunday-funday и ще има каквото си пожелае: играчка, шоколад, сладолед… През седмицата трябва да си заслужи неделята. Спазвам го и аз. Трудно проработи, но вече е ефективно.

Къде си живяла най-дълго?

Не знам и аз вече. Постоянно се местехме. Но най-дълго съм живяла в Барселона. Когато съм била бебе, сме се преместили там. Живяхме в Италия, в Азия, в Америка, в България винаги сме се връщали. В Маями – седем години, преди това пак още пет – не знам колко се събират.