С бащата на Миа сме в прекрасни отношения. Каквото и да правим, го правим за дъщеря ни – чуваме се по 15 пъти на ден. Двамата посещавахме психолог, който да ни помогне и напътства как да постъпим. Детето ни ще задава въпроси. Дъщеря ни знае, че дори и да не сме заедно, сме семейство и винаги ще се обичаме тримата. Мама и тати са приятели и всичко си казват. И винаги сме заедно в решенията – ако например е наказана и трябва да иде при баща си, отива наказана, защото той уважава и се съобразява с моите решения. Благодарна съм, че сме в такива отношения. И двамата се стараехме тя да е спокойна и затова потърсихме помощ. Както и за следродилната депресия и за това е важно да се говори.

Кои са слабите ти страни?

Работя върху търпението си. Импулсивна съм, когато не трябва да бъда.

Искала ли си един ден да имаш същото семейство като на родителите ти?

Винаги съм мечтала за такова разбирателство като на майка ми и баща ми, които са заедно вече 33 години. Сега сме различни, не сме толкова търпеливи един към друг. Интернет и социалните мрежи прецакаха идилията. Мечтала съм може би не точно за семейство като моето, а за традиционно. Защото при нас беше хаос, всеки нанякъде… Сякаш ми се иска спокойствие. Понякога си казвах, че не искам да събирам багаж на всеки две години и да се местя – нови места, нови училища, нови приятели, нов дом. От тази гледна точка ми се е искало да е по-стабилен животът ми. Мечтала съм си за истинско сплотено семейство. Мечтала съм си да имам един човек до края на живота си.

Имаш ли истински доказани с времето приятелства?

Да. Но са много малко – събират се на пръстите на едната ръка.

Имало ли е ситуации, в които усещаш, че зад приятелството се крие корист, и какво правиш тогава?

Да, за съжаление. От много ранна възраст го разбрах. В училище е имало деца, които са искали да бъдем приятели заради баща ми, а не защото съм готин човек. Като малка страдах и мрънках, но това ме научи да мога да преценявам хората. Напоследък се ориентирам по техните вибрации.

Чувствала ли си се самотна?

Естествено. Дори сега понякога се чувствам самотна. И аз понякога имам нужда да се затворя в банята и да си поплача. Но след това знаеш ли колко хубаво ми става.

Имаш ли детски спомен, към който се връщаш?

Като малки най-много сме плакали за баба, защото тя живееше в България. След това започнахме да си я взимаме с нас. Искала съм да заведа Миа на Камбаните, където ме водеше баба ми, но сега там няма общо с моите спомени.

Мислиш ли, че Миа някой ден трябва да се върне в Америка?

Моят живот изключва думата завинаги – както аз съм била готова да тръгна във всеки момент за друга държава, предполагам, че и с Миа ще е така. След половин година мога да реша да живея на другия край на света. Да, тя е родена в Америка, но това не означава, че я приема като свой дом, както и аз самата не приемам конкретно място за свой дом. Искам тя да реши какво да учи, къде да бъде и как да живее. И, разбира се, с родителите зад гър-
ба си да взима тези решения. Затова искам да съм независима и да мога да й дам тази свобода.

Колко е бил най-дългият период на раздяла със семейството ти?

Родителите си не бях виждала около година, заради пандемията. Ние не сме от семействата, които са нонстоп заедно. Държим обаче да не пропускаме рождени дни – събираме се. А сестра ми не я бях виждала година и половина (пак заради пандемията). Всяка от нас има своите ангажименти. Ние сме и на различни етапи – тя все още няма дете. Чуваме се, пишем си. Иначе си имаме общ семеен чат, забавляваме се в него.

Неизбежните женски въпроси – как се поддържаш?

Тук в България посещавам клиника Davident. Доверявам се изцяло на д-р Ненчев, който освен отличен ортодонт и зъболекар, се грижи да изглеждам все едно съм на 20 (Смее се.) Той е специалист по поставяне на ботокс и филъри. Не е тайна, че аз от няколко години насам съм голям фен на ботокса. Антицелулитните процедури и масажи са задължителни за мен. Не си лягам с грим никога. Майка ми има прекрасна кожа и от малка следвам нейните съвети. Например да нанасям крем сутрин и вечер и да почиствам всеки ден лицето си. Процедурите за красота и изобщо тези услуги в България са перфектни. А тук имам фантастичен фризьор, при когото ходя от 15 години – Жулиен. Шегуваме се, че искаме да си го вземем с нас в Америка, защото там тези услуги не са толкова добри. В България имаме прекрасни лекари, апаратура, фризьори, козметици, маникюр.

Къде се виждаш в близко бъдеще – кино, мода, реклама?

Не съм затворена за нищо. Правим много приятен проект с Кристина Милева, със сестрите Тюркмен (Александра и Адриана) – заедно създадохме From Dusk Till Dawn. Pop Up Bazaar концепцията включва селекция само на български брандове. Организираме базара няколко пъти в годината и винаги е с много настроение, напитки, музика на живо. Информация публикуваме в социалните ни мрежи. Следващото ни събитие ще е за Коледа. Това, което ни отличава от многото други такива е, че и четирите сме живели в чужбина, но се връщаме в България и понеже обичаме българското, селектираме и показваме само български неща. Всеки Pop Up Bazaar има тема и правим съответната декорация, която винаги е с уау ефект.

В какво най-много искаш да успееш?

В професионален план е ясно. Но искам да успея като родител, да мога да дам на детето ми възможността да расте като човек на света, да пътува навсякъде, да приема всичко – религии, култури, храни, хора. Да не живее Inside the Box.