Сякаш звездите започнаха да се нареждат така, че да остана тук. С бранда H8S също съм ангажирана професионално - подготвяме нова колекция H8S casual, която ще включва ежедневни дрехи, ризи, панталони, пуловери. Сега заедно с издателство СофтПрес издадохме и детска книга - “Историята на Стоичков за деца”. Разказва за баща ми, но не като биография, а чрез стиховете на Любомир Николов - как да не се отказ-
ваш, как да следваш мечтите си. Илюстрациите са на Кирил Танев и Неда Малчева. Много са факторите, които сякаш ми показват, че тук ми е мястото. Добре ми е в България.

Пускала ли си се някога по течението?

Да. Като всяка една жена, когато се влюбя, си казвам – каквото ще да става. Дали ще е успешно или не, не го мисля. Ще пътуваме, ще се забавляваме – взимам всичко от момента.

Кога беше последният път?

Не се сещам. Решенията, които взимам в момента, са изцяло съобразени с детето ми. Не мога да си позволявам да бъда спонтанна както в миналото. Повече планирам и се съобразявам. Миа ходи на градина все пак.

На какво реагираш остро? Какви неща те жегват?

Несправедливостта. Като видя, че има несправедливост в някаква ситуация, или някой обижда, или говори за друг без негово присъствие, или ако видя да се подиграват на някого, особено пък на възрастен човек –  трудно се сдържам. Това е от баща ми. Той е много справедлив и честен и винаги е с истината напред. Не съм видяла друго от него. Наскоро ми се случи в един супермаркет да съм свидетел на подобна случка на несправедливо отношение към касиерката – бях на ръба да се намеся, но приятелите, с които бях, ме спряха. Стана ми мъчно за жената на касата.

Кой е най-големият ти урок от живота досега?

Може би да бъда родител! Никой не е готов. Задаваме си много въпроси дали е правилният момент. Но такъв няма. Съжалявам, че съм подценявала майка ми като родител. Аз късно казах: „Мамо, извинявай!“. Най-големият урок всъщност е, че всеки ден се учим на нещо. Особено с децата.

Да си представим, че фамилията ти не е Стоичкова – как би се представила пред непознати?

Когато се запознавам с хората, не си казвам фамилията. Но тук рядко е възможно да не ме познаят. Не вървя с името напред. Не че се крия, просто не давам обяснения. Има една история, която съм разказвала... Когато исках да работя в телевизията в Испания, ходех по кастинги, но на никого не казвах фамилията си. Имаше един кастинг с 6000 момичета, измежду които избраха две, едната бях аз. На финалното интервю се разбра, че шефът е приятел на баща ми и се изненада, като ме видя. Исках да видя дали ставам за това, но след като се преборих сред 6000 момичета, имах отговора.