Дебора Вивиън Фрийман-Митфорд Кавендиш е една от легендите на британския стил. Аристократка до връхчетата на пръстите си, тя произхожда от семейство на перове, чиито корени стигат до времената на норманското нашествие на Острова в далечния 11. век.

Родена през 1920 година, Дебора е най-малката от шестте сестри Митфорд, прочули се не само с изключителната си красота и остроумие, но и с противоречивите си обществени изяви. Известни са като „Даяна фашистката, Джесика комунистката, Юнити почитателката на Хитлер, Нанси романистката, Дебора херцогинята и Памела любителката на домашните птици“.

Наистина две от сестрите свързват имената си с пронацистките среди във Великобритания през 30-те и 40-те години (Юнити  буквално обезумява, когато кралството обявява война на Хитлер, и прави опит да се застреля), а друга бяга от аристократичното си минало заедно със социалистическите си идеи в САЩ. Раздорите в многобройната фамилия са добре дошли за Нанси, която черпи идеи от тях за книгите си. На този фон нашата героиня изглежда аполитична и прекалено привързана към радостите на провинциалния живот в имението на баща си. При раждането й феята кръстница обаче трябва да е била особено благоразположена, защото на Дебо, както я наричат в семейството, се пада печелившият билет от лотарията на живота.

Сестрите имат брат и според тогавашните британски закони той щял да наследи титлата и бащините имоти. Когато през 1941 година Дебора се омъжва за Ендрю Кавендиш, бракът й не изглежда особено перспективен. Тогава пише на сестра си Даяна: „Мисля, че ще бъдем ужасно бедни“.

Като втори син на 10-ия херцог на Девъншир съпругът й нямало да получи почти нищо от богатството на баща си, падащо се по право на първородния му брат. Само че когато въпросният първороден син три години по-късно загинал във войната, а през 1950 година 10-ият херцог някак се споминал, Ендрю и Дебо се оказват собственици на цяло-целеничко херцогство с прилежащите му гори и поля, заедно с лисиците, овцете и арендаторите им. Придобиват и великолепния бароков замък от 17. век Чатсуърт, претъпкан със съкровища, разпръснати из неговите 300 стаи и апартаменти (ако трябва да сме точни – броят им е 297), сред които картини на Тинторето, Веронезе и Рембранд.

Градините на Чатсуърт с тяхната каскада от изкуствени водопади и до днес се смятат за едни от най-красивите не само на Острова, но и в цяла Европа. Над 650 хиляди посетители годишно се стичат тук в днешни дни, за да разгледат забележителностите на имението с приказния му замък.

Дебо трябвало бързо да изтрие сълзите, които без съмнение е проляла по повод безвременната смърт на свекъра си, за да се заеме с управлението на Чатсуърт и неговите 35 хиляди акра земя. Най-сетне се сбъдва простичката й мечта да има точно толкова скъпи вещи, колкото й се иска, и никой да не й казва, че кучетата й трябва да слязат от мебелите.

Въвежда в домакинството си „приказен безпорядък“, организира празненства и изобщо прави всичко, което се полага на съпругата на 11-ия херцог до смъртта му през 2004 година. Тогава титлата в комплект със замъка отиват при първородния им син и след 50 години живот в Чатсуърт на вдовстващата херцогиня се налага да се премести в бившия пасторски дом в имението.

С помощта на личната си магия тя скоро го превръща в магнетично място. Просто потресаващо приятно е да притежаваш толкова малко, хвали се херцогинята пред многобройните си приятели, които посреща в новата си резиденция. Гостите й веднага се съгласявали – все пак да бършеш прах от едва осем спални изглежда доста по-лесно, отколкото да правиш същото в 300 стаи!

В този период от живота си Дебора се отдава на две от големите си страсти – отглеждането на рози и на… кокошки. Кокошките й се радват на подобаващи изисканости. Така например, за да ги води на различни селскостопански изложения, тя използва специални кутии с гравирани върху тях инициалите й на херцогиня.

Именно докато храни любимите кокошки, през 1995 година я фотографира Брус Уебър. Дебора, разбира се, е облечена в рокля на Balmain и носи четири реда перли. Както се казва – благородството задължава.

Вдовстващата херцогиня остава в пасторския дом до смъртта си през 2014-а, когато е на 94. Тази къща беше продължение на характера й, ще каже след кончината й нейният внук, граф Берлингтън. Принц Чарлз, който е един от най-големите й почитатели, отива лично на погребението й заедно с Камила. „Тя беше уникална личност с удивително оригинален подход към живота и запомнящи се обрати на речта, съответстващи на оригиналността й. Радостта, удоволствието и веселието, които даряваше на мнозина, няма да бъдат забравени“, ще напише престолонаследникът в специално изявление.

Преди Дебора в небесното херцогство са се преселили всичките й сестри и техният едничък брат Томас, трети барон Ръдъсдейл. Можем само да се надяваме, че и там никой не се осмелява да нарежда на кучетата им – долу от дивана. Би било толкова лишено от вкус!

 P.S. Внучка на Дебора и Ендрю Кавендиш беше известната манекенка Стела Тенант, любимка на Лагерфелд и Версаче, която почина внезапно на 50-годишна възраст в края на 2020 година.